Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.06.2012 03:18 - Как да спечелим приятели и да влияем на другите
Автор: plamenshopov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4798 Коментари: 1 Гласове:
4

Последна промяна: 01.06.2012 03:43


 Как да спечелим приятели и да влияем на другите

 image

Защо за да се научите как да печелите приятели, трябва да четете тази книга? Защо не се поучите от най-големият специалист в света в тази област? Кой е той ли? Може да го срещнете утре на улицата. Като стигнете на три крачки от него, той ще замаха опашка. Ако спрете и го погалите, със затрогваща любвеобилност ще направи всичко, за да ви покаже, колко ви харесва. Както знаете зад тази проява на обич няма никакви скрити подбуди: кучето не се опитва да ви продаде недвижима собственост, нито пък иска да се ожени за вас.

Замисляли сте се някога, че кучето е единственото животно, което не трябва да се труди за прехраната си? Кокошката трябва да снася яйца, кравата – да дава мляко, канарчето – да пее. А кучето се прехранва като ви дарява единствено и само любов.

Когато бях на пет години, баща ми купи за петдесет цента едно малко жълто кученце. То беше радостта на моето детство. Към четири и половина всеки следобед животинчето заставаше пред къщата, вперваше умните си очи към пътя и щом чуеше гласа ми или ме видеше да размахвам кутията си за обяд сред храстите, се изстрелваше като куршум нагоре по хълма да ме посрещне с щастливи подскоци и радостен лай.

Типи беше постоянно с мен в продължение на пет години. Една ужасна бурна нощ, която никога няма да забравя, бе улучен от гръм на три крачки от главата ми. Смъртта на Типи беше трагедията на моето детство.

Типи, ти никога не беше чел трудове по психология. Нямаше нужда от тях. По някакъв даден ти свише инстинкт знаеше, че можеш да спечелиш повече приятели за два месеца, като искрено се интересуваш от другите, отколкото за две години, като се опитваш да ги накараш да се заинтересуват за теб.  

Възлюбени, да любим един другиго, защото любовта е от Бога; и всеки, който люби, роден е от Бога и познава Бога. (1 Йоан 4:7) 

Ще повторя това. Можеш да спечелиш повече приятели за два месеца, като искрено се интересуваш за другите, отколкото за две години ако се опитваш да ги накараш да се заинтересуват от теб.  

И все пак аз познавам хора, които грешат през целият си живот, опитвайки се да привличат неизменно интереса на другите към себе си.
Разбира се, нищо не излиза. Хората не се интересуват от вас. Нито от мен. Интересуват се от себе си – сутрин, обед и вечер.
С помощта на Нюйоркската телефонна компания бе направено подробно проучване на базата на телефонните разговори, за да установи коя е най-често използваната от тях дума. Познахте – тя е личното местоимение „аз”. – „Аз”.”Аз”.”Аз”. Среща се 3900 пъти в 500 телефонни разговора. „Аз”.”Аз”. „Аз”.
Когато видите групова снимка на, която ви има и вас, какво търсите най-напред да видите? 

Ако само се опитваме да впечатлим другите и да привлечем интереса им към себе си, никога няма да имаме много и верни приятели. Приятелите, истинските приятели не се печелят така.

Не гледайте всеки само за своето, но всеки и за чуждото. (Филипяни 2:4) 

Алфред Адлер, прочутият австрийски философ, написва книга, озаглавена „Какво трябва да означава животът за вас”. В нея пише: „Човек, който не се интересува от ближния, среща най-много трудности в живота и най-много наранява другите. От тези хора произтичат всички неволи на човечеството.”

Може да прочетете десетки авторитетни томове по психология, без да срещнете по-важна мисъл от тази. Мисълта на Адлер е толкова богата на смисъл, че ще я повторя още веднъж с курсив:„Човек, който не се интересува от ближния, среща най-много трудности в живота и най-много наранява другите. От тези хора произхождат всички неволи на човечеството”. 

Никой никога не е видял Бога; но ако любим един другиго, Бог пребъдва в нас, и любовта към него е съвършена в нас. (1 Йоан 4:12)

Навремето посещавах курс по писане на къса проза в Ню Йоркския университет. Веднъж пред нас дойде да говори редакторът на едно много популярно списание. Той каза, че може да вземе който и да е от десетките разкази, минаващи всеки ден през бюрото му, и след като прочете няколко абзаца, да усети дали авторът обича или не обича хората. „Ако авторът не обича хората и хората няма да обичат разказите му”, заключи той.

Докато ни говореше за белетристика, този опитен редактор на два пъти ни се извини, задето наставленията му звучали като проповед. „Казвам ви същите неща, които би ви казал някой проповедник, но помнете, че трябва да се интересувате от хората, ако искате да успеете като автори на разкази.”

Ако това важи за писането на белетристика, можете да бъдете сигурни, че важи и за преките отношения с хората.

Който не люби, не е познал Бога; защото Бог е любов. (1 Йоан 4:8) 

Прекарах една вечер в гримьорната на Хауърд Търстън последният път, когато даваше представление на Бродуей. Той беше всепризнат доайен на илюзионистите. Четиридесет години бе пътувал безспир по целият свят, смайвайки публиката с фокусите си. И карайки хората да немеят от удивление. Над шейсет милиона души са посетили представленията му, а печалбите се изчисляват на около два милиона долара.

Помолих господин Търсън да сподели с мен тайната на успеха си. Образованието несъмнено нямаше нищо общо с кариерата му, защото той избягва като малък от къщи, става скитник, пътува в товарни вагони, спи в купи сено, проси от врата на врата, научава се да чете от надписите, покрай които преминават влаковете.

Може би той знае невероятно много за фокусите? Не – каза ми. За илюзионизма са написани стотици книги и десетки хора знаят, толкова колкото и той самият. Но той притежава две неща, които липсват на другите. Първо, това е способността му да контактува с хората отвъд светлините на рампата. Той е превъзходен артист. Познава човешката природа. Всичко, което прави, всеки жест, интуиция на гласа, всяко повдигане на веждата е внимателно от репетирано предварително, действията му са премерени от части на секундата. Но в добавка към това Търстън питае истинско уважение към хората. Каза ми, че много илюзионисти поглеждат публиката и си казват: „Е ето една тълпа мухльовци, някакви си селяндури. Ще ги излъжа като две и две четири.” Той ми разказа, че всеки път, излиза на сцената, си казва: „Благодарен съм задето тези хора са дошли да ме гледат. Те ми позволяват да си изкарвам прехраната по доста приятен начин. Ще им дам най-доброто, на което съм способен.”

Той сподели, че никога не излиза на сцената, без първо да си повтори няколко пъти: „Обичам моята публика. Обичам моята публика”. Смешно ли е това? Или абсурдно? Имате право да мислите, каквото си искате. Аз само ви го предавам без коментар, като формулата на успеха на един от най-прочутите илюзионисти на всички времена.

И ние познаваме и сме повярвали любовта, която Бог има към нас. Бог е любов; и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог пребъдва в него. (1 Йоан 4:16)

Част 2, Постъпвайте така – и навсякъде ще бъдете добре дошли от книгата на Дейл Карнеги - Как да спечелим приятели и да влияем на другите 

Благословение!
Пламен Шопов, http://bojieto-slovo.blogspot.com/



Тагове:   обич,   любов,   приятели,


Гласувай:
4



1. анонимен - Винаги съм пренебрегвал Д. Карнеги ...
04.11.2012 07:49
Винаги съм пренебрегвал Д.Карнеги на основа на това, че е прекалено популярен за да е истински стойностен. Но от откъса тука, виждам, че съм грешал.
Благодаря за получената възможност да се поправя в мнението си.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: plamenshopov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1681274
Постинги: 220
Коментари: 279
Гласове: 452
Календар
«  Септември, 2022  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930