Aктивността на стените на капилярите решава в край­на сметка колко кръв да циркулира в системата. Колкото повече мускули се движат, толкова повече капиляри се отварят и толкова повече кръв се появява като резерв за циркулацията. Това е причината, поради която трениров­ката на тялото се явява важен фактор за физиологическото балансиране при хипертонията. Капилярните съдове трябва да се отворят и напълнят, а циркулацията на кръв­та не трябва да среща никаква съпротива. Ако съдовете са затворени и има съпротива, само една значителна си­ла зад циркулиращата кръв може да осигури протичане­то на течността през системата. 
    Друга причина за избирателното затваряне на капиля­рите е недостигът на вода в организма. По принцип вода­та, която пием, трябва да достигне накрая до клетките — водата регулира обема на клетката отвътре. Солта регу­лира количеството вода, което остава извън клетките. Тази вода наподобява океан около тях. В организма се извършва един много сложен процес на балансиране, който гарантира състава на кръвта и то за сметка на про­менливото количество вода в някои телесни клетки. При недостиг на вода някои клетки остават без обичайната порция вода, а други получават определено количество от разпределената вода, за да могат да продължат да функционират (както вече обяснихме, към това се отнася филтрирането на водата през клетъчната мембрана). То­ва е нужно, за да може най-значимите градивни вещества да достигнат нормално до жизнено важните ор­гани. 
    Точно това е точката, в която досегашния „модел на разтворените вещества" не е достатъчен като обяснение и води до заблуда. При този модел за функциите на орга­низма може да се съди по съдържанието на твърдите вещества в кръвта. Така не се взима предвид относител­ното обезводняване в някои части на организма. Може всички кръвни тестове да дадат нормални резултати и въпреки това малките капиляри в сърцето и мозъка да са затворени. По този начин при дълготрайно нарастващо обезводняване в някои клетки на тези два органа посте­пенно настъпват увреждания. Когато прочетете раздела за образуване на холестерола, казаното дотук ще ви ста­не още по-ясно. 
    Когато загубим чувството си за жажда (или не отгат­нем останалите сигнали за обезводняване) и започнем да пием по-малко вода, отколкото се нуждаем ежедневно, затварянето на някои капиляри е единствената естествена алтернатива, за да останат пълни останалите кръвоносни съдове. Въпросът е само колко дълго може да се продължава така? Отговорът е: достатъчно дълго, за да се разболеем. Ако не сме готови за смяната на модела, ако не подхождаме професионално и не разкрием проблеми­те, които са свързани с нарушенията във водния баланс на организма, ако не обръщаме внимание на различните сиг­нали за жажда, хроничното обезводняване ще изисква все по-големи жертви от нашето тяло и от нашето общество! 
    Високото кръвно налягане трябва да се лекува преди всичко чрез увеличаване на ежедневно приеманото коли­чество вода. Съвременните методи за лечение на хипер­тонията са толкова погрешни, че могат да се обозначат като научен абсурд. Организмът се опитва да задържи наличното количество вода, а ние казваме на този естес­твен план: „Не, ти не разбираш — трябва да приемаш диуретични средства и да се осво­бодиш от водата. Ако не пием достатъчно количество вода, остава една единствена възможност да осигурим нужното количество вода на организма, а именно — да задържим солите в себе си. Само когато бъде задър­жана солта, водата остава в извънклетъчните резервоари. Оттам чрез „душовия" механизъм тя бива впръскана в някои от клетките с голям приоритет. Така задържането на солта в организма е последният изход, за да се задър­жи малко вода за „душовата" процедура. 
    Натрупването на сол в организма е много целесъоб­разно. Да се счита то за причина за хипертонията е пог­решно и е свързано с недостатъчното познаване на воднорегулиращите механизми в човешкото тяло. Когато се дават диуретични средства за изхвърляне на солта, тяло­то само по-силно се обезводнява. Стига се до ”съхнене на устата" и затова се поема вода за балансиране. Изпол­зването на средства за отводняване довеждат тялото до степен, когато то трябва да се приспособи към липсата на вода. Тези средства не лекуват хипертонията; те само усилват желанието на организма за сол и вода, обаче ни­кога не са достатъчни, за да отстранят проблема. Затова след известно време обезводняващите медикаменти губят ефикасността си и пациентът е принуден да приема допълнителни лекарства. 
    Друг проблем при диагностицирането на хипертония­та е методът за измерване на кръвното налягане. Страхът на пациентите от високото кръвно налягане автоматично влияе върху измерваните стойности. Последните вероят­но не показват истинското или нормалното кръвно наля­гане. Неопитният или пък притиснатият от времето лекар, който мисли повече за рецидиви, отколкото за точно­то измерване в момента, може да счете, че пациентът страда от хипертония; а в случая просто се касае за страх от посещението при лекаря, който страх увеличава из­мерваните стойности. 
    Освен това начинът за измерване предизвиква още един важен, но не толкова известен проблем, понеже маншетата на апарата трябва да се надува, докато се дос­тигне систоличното налягане, и после въздухът от нея да се изпуска, докато започне да се чува пулсът. Към всяка голяма (а може би и към всяка по-малка) артерия има принадлежащ нерв, който контролира кръвното налягане в този кръвоносен съд. Когато налягането в силно напомпената маншета спадне, се задейства процес, който тряб­ва да възстанови налягането в артерията след притискането й. Докато изпуснем въздухът от маншета­та, за да можем да отчетем измерваните стойности, вече описаният процес е предизвикал изкуствено високо кръвно налягане, което се отчита при измерването. За не­щастие меренето на кръвното налягане става така произ­волно (и зависимо от диастоличната стойност), че малка заблуда може да доведе до обявяването на този човек за хипертоник. И тогава кръгът наистина се затваря! 
    Водата е най-доброто естествено средство за обезводняване на организма. Когато хора с високо кръвно налягане, при които отделянето на урина е нор­мално, пият ежедневно повече вода, те не се нуждаят от никакви диуретични лекарства. Ако отдавна съществува­ща хипертония поради обезводняването вече е довела до проблеми със сърцето, количеството вода трябва да се увеличава постепенно. По този начин ще бъдем сигурни, че събирането на течности в организма няма да се увели­чи драстично и да предизвика проблеми. 
    Механизмът на задържане на солта при такива хора е хиперреакция на организма. Когато увеличаваме приемането на вода постепенно и отделяме пове­че урина, течността от отоците, която е пълна с токсични вещества, се промива и сърцето се отмо­рява. 

Следващите писма са отпечатани с разрешението на авторите им, които са готови да предадат опита си на чи­тателите. 

Писмо от: Майкъл Пек, Остин, Тексас

Скъпи Файридун, 
Чрез писмото си искам да потвърдя заслугите на водата, тя наистина спада към ежедневните грижи за тялото и служи за запазване на здравето. Следвам съветите Ви вече почти пет години и положителното въздействие от обилното поемане на вода за мен е не­що, което се разбира от само себе си. 
Когато започнах да изпълнявам Вашата програма, бях прекалено дебел, с високо кръвно налягане, а освен това още от детските си години страдам от астма и алергии. Затова постоянно бях под лекарско наблюде­ние. Днес вече напълно контролирам теглото и кръвно­то си налягане (отслабнах с около 15 кг, кръвното ми е с десет пункта no-ниско). Вследствие на програмата астматичните и алергичните ми оплаквания са много редки, почти изчезнаха. Освен това се изявиха и други предимства — no-рядко се простудявам или се разболя­вам от грип, а ако това се случи, всичко протича в ле­ка форма. 
Разказах на жена си за тази програма — през пос­ледните четири години тя взимаше лекарства за висо­кото си кръвно налягане — сега чрез обилното поемане на вода тя успя да остави таблетките. 
Още веднаж: големи благодарности за Вашата програма. 

Писмо от: Уолтър Ф. Бурмайстер, Ел Пасо
Уважаеми д-р Батманжелидж, 
Мога да потвърдя, че питейната вода подействува много благоприятно за смъкване на кръвното ми налягане. Започнах да я пия от април 1994 г., след като в продължение на години бях взимал диуретици и калциеви блокери. По Вашата препоръка почнах да пия ежедневно най-малко по два, а понякога и повече литра вода и го правих в продължение на три месеца. Кръвно­то ми налягане, което дотогава регулирах с лекарст­ва, постепенно спадна до средно 150-160 на 75-80. 
Жена ми сама си измерва кръвното налягане, като всеки път го мери контролно по два-три пъти. Най-добрата стойност при нея често бе 120/75, много ряд­ко 140/90. Това лечение чрез питейна вода, щипка сол, витамини и минерални вещества, допринесе да се чувс­твам много no-отпуснат. Убеден съм, че наистина сте открили пътя към революционни и прекрасни новости в медицината. 
Тъй като искате да дадете в книгата си за водния баланс в човешкия организъм убедителни доказателст­ва за това, предлагам Ви личния си опит като знак за моята благодарност. 
С почитание Уолтър Ф. Бурмайстер 

    Уолтър Бурмайстер изпита въздействието на водата върху собственото си кръвно налягане. Както може да се види от писмото му, той успява да понижи кръвното си налягане без медикаменти чрез естествени методи. 
   Изхвърлянето на водата чрез диуретици уврежда бъбреците, а накрая и сърцето.

Как да пием вода?

При високо кръвно налягане трябва да започнете постепенно да увеличавате водата, докато стигнете до необходимото количество, което трябва да приемате на ден. Няколко дни пийте само вода без сол, за да се изчистят отоците съдържащи соли и киселини и след това добавете малко сол към водата и се наблюдавайте как се чувствате.

На един килограм телесно тегло се падат 30 мл вода. Например при тегло 70 кг се приема малко повече от 2 литра вода дневно (2.1 л.). На 2 литра вода се прибавя половин чаена лъжичка сол (1 ч.л. - 4.0 гр). Вода трябва да се пие задължително половин час преди ядене и 2-2.5 часа след ядене. Сутрин след ставане от сън трябва да изпиете 2 чаши вода, за да компенсирате загубите на вода по време на сън от дишането и изпотяването.
Примерен дневен режим за пиене на вода със сол:
- 7.00 ч - вода;
- 7.30 ч - 8.00 ч. закуска;
- 10.30 ч - вода;
- 12.00 ч - вода;
- 12.30 ч - 13.00 ч - обяд;
- 15.30 ч - вода;
- 18.00 ч - вода;
- 18.30 ч - 19.00 ч. вечеря;
- 21.30 ч - вода.

Използвайте само нерафинирана морска или каменна сол. В магазин Била продават натурална сол (нейодирана) от Алпите без примеси, а също и морска сол на големи кристали, за която се смята, че няма примеси, освен йод. Натурална каменна сол (на буци, трябва да се натроши) се продава във ветеринарните аптеки. Не използвайте готварската сол, в която има около 2.5-5% канцерогенни примеси (anticaking agents).

Не замествайте водата с кафе, чай (кофеинов), кока кола или други безалкохолни напитки, сокове и алкохол. Натурални плодове и зеленчукови сокове може да пиете допълнително.

 Д-р Ф. Батманжелидж завършва Лондонския университет, студент на Александър Флеминг шотландски учен, носител на Нобеловата награда за откриване на пеницилина. Това, което д-р Ф. Батманжелидж представя в своите книги е резултат от двадесет годишна непрекъсната изследователска дейност и учение.

Прочетете статиите на страница: Ползата от солта и водата.

Благословение и изцеление!
Пламен Шопов, http://zdraveto-dar-ot-boga.blogspot.com/