Michael W Smith (Майкъл Смит) - Psalm 139 (Псалм 139)

Господи, Ти си ме изследвал и познал.
Ти знаеш сядането ми и ставането ми, разбираш помислите ми от далеч.
Издирваш ходенето ми и лягането ми, и знаеш всичките ми пътища.
Защото докато думата не е още на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.
Ти си пред мен и зад мен, И положил си върху мене ръката Си.
Това знание е пречудно за мене; Високо е, не мога да го стигна.
Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?
Ако възляза на небето, Ти си там; Ако си постеля в преизподнята, и там си Ти.
Ако взема крилата на зората и се заселя в най-далечните краища на морето,
И там ще ме води ръката Ти, и Твоята десница ще ме държи.
Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще стане на нощ,
То и самата тъмнина не укрива нищо от Тебе, а нощта свети като деня.
За Тебе тъмнината и светлината са безразлични.
Защото Ти си образувал вътрешностите ми, създал си ме в утробата на майка ми.
Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен.
Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае това.
Костите ми не бяха скрити от Тебе, когато бях направен в тайно и изкусно изработен.
И в дълбочините на земята ми се даваше разнообразната ми форма.
Твоите очи видяха не образуваното ми вещество.
И в твоята книга бяха записани всичките ми определени дни,
Докато още не съществуваше ни един от тях.
Колко са скъпоценни за мене Твоите мисли, Боже! Колко голямо е числото им!
Ако бих поискал да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка.
Събуждам ли се, още съм с Тебе.
Изследвай ме, Боже, и познай сърцето ми.
Изпитай ме и познай мислите ми.
И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечния път...

Амин!