Постинг
24.08.2016 12:41 -
Сексът и селото 3: И в хаоса има нещо хубаво
Нямаше ме – така е. Ама то напоследък само до секс и село ми беше. То не бяха дивотии в работата, не бе гризане на нокти ще го бъде ли компа ми, или не, щото беше хванал вирус. Е, оздравя, ама всичките ми файлове бяха заличени. Беше анбъливъбъл просто….. Едно голямо започване на чисто. На изчистено.
Едната директорка на училището в село ми го изигра недокл….. недоволна от всичко, но най-вече от мен. Крив й е целият свят, та на мен се опита да си го изкара. Друга пък една даскалица бивша звезда селска го раздава и едва ли не аз трябва червен килим да й застилам, метани да й правя.
Баба Мери пък седнала разбор да ми прави от типа на „хубава е тортата, ама още по-хубава ще е с еди-какъв си крем…” Ама за миш-маша си нищо не споменава.
Штафана си хвана Фиданчо и забегнаха по села разни на почивка. Сума ти и селфита напуска из нета и голямо сърдене, ако закъснея да й харесаш снимката. Наред с това Ракетата изпадна в някаква „Шекспирова” романтика, от която направо ми идеше да го ошамаря или да бягам да се крия. А ако му кажа нещо на въпреки или, не дай Боже, попитам, щото не съм разбрала, той начева едни ми ти обяснения, които и с кристална топка не мога да схвана. Баба Мери ми вика да слушам внимателно. И аз слушам, ама той обяснява на себе си, не на мен. Ми тогава да съм се правела, че го слушам, каза баба. Да, ама това минава при нейния дядо. При Ракетата има вирене на нос и фръцвания колко съм обиден, че не съм го разбрала, пък той така хубаво и ясно обяснявал. Моля ти се. Инак, като му мине, ми застава като кученце с влажен поглед и почва нов ред обяснения – как не аз съм виновна, той нервен бил, не смогвал с работата, пък тя много; отделно искал някои неща да стават бързо, пък те не ставали, и айде пак да съм го гушкала. Де гьостерица, де!
Значи, ако не са тренировките, щях да набия някого.
Не, че Салона не направи точно това. Такъв тупаник тегли на един пикльо, който друга работа си нямаше, освен да я пита и разпитва кой набор е. Е, Салона беше скала, но след като съществото повтори серията „На ква ми се праиш? Ко толкоз, кат си кайш годините!...” Салона кипна, но нищо не каза. Само го удари толкова пъти, на колкото години е. Пък той да е броил.
Кольо пък успя да сътвори феноменална простотия, от която и кокошките се разкудкудякаха. Преди с Мара седяхме и им гледахме сеира и на Кольо, и на Ракетата. От време на време залагахме кой по-голямо дърво ще излезе. Сега обаче и семки не ни се чоплеха.
Е, не че аз и тя сме свети води ненапити и никой оплаквания примерно от мен не е имал, но нямам време, сега, и за това да пиша
Та като цяло интересни седмици бяха. С доста ангажименти и едно излизане до съседното село.
Но капак на всичко беше баба Мери. Такива ги свърши, че...
Ходила да обяснява на кмета къде сбъркал, когато не знам си кога държал реч пред цяло село. Не било отивало на положението му да се излага като кифладжия.
И оставете това, бял кахър е. Има и друго.
Кога, как и при какви обстоятелства баба Мери бе ходила в кметската тоалетна – не е ясно. Но силно се притеснила от това, че тоалетната на кмета пукната била. И как моля ти се, ще остави нещата така баба Мери. Ами че ако се пропука гърнето, дорде кметския задник е отгоре му, м?
Не питайте как кметът е гледал, кога една събота в ранни зори, отворил вратата, на която се звъняло като при пожар, и видял насреща си двама яки мъжаги с моноблок и инструменти в ръце. По бабина рецепта.
Не питайте и как после се гледа кмет в очите, ни как се сърба такава попара…
Разбира се, има и хубави неща в цялата бъркотия. Като това, че Кольо се изяви като майстор на вкусно сладко от смокини. Както и това, че едно злобно същество напусна селото.
Но най-хубавото във всичко е, че се гушкаме с Ракетата, ако и на моменти да е невъзможно магаре или дърво. А аз цвете, разбира се…
Едната директорка на училището в село ми го изигра недокл….. недоволна от всичко, но най-вече от мен. Крив й е целият свят, та на мен се опита да си го изкара. Друга пък една даскалица бивша звезда селска го раздава и едва ли не аз трябва червен килим да й застилам, метани да й правя.
Баба Мери пък седнала разбор да ми прави от типа на „хубава е тортата, ама още по-хубава ще е с еди-какъв си крем…” Ама за миш-маша си нищо не споменава.
Штафана си хвана Фиданчо и забегнаха по села разни на почивка. Сума ти и селфита напуска из нета и голямо сърдене, ако закъснея да й харесаш снимката. Наред с това Ракетата изпадна в някаква „Шекспирова” романтика, от която направо ми идеше да го ошамаря или да бягам да се крия. А ако му кажа нещо на въпреки или, не дай Боже, попитам, щото не съм разбрала, той начева едни ми ти обяснения, които и с кристална топка не мога да схвана. Баба Мери ми вика да слушам внимателно. И аз слушам, ама той обяснява на себе си, не на мен. Ми тогава да съм се правела, че го слушам, каза баба. Да, ама това минава при нейния дядо. При Ракетата има вирене на нос и фръцвания колко съм обиден, че не съм го разбрала, пък той така хубаво и ясно обяснявал. Моля ти се. Инак, като му мине, ми застава като кученце с влажен поглед и почва нов ред обяснения – как не аз съм виновна, той нервен бил, не смогвал с работата, пък тя много; отделно искал някои неща да стават бързо, пък те не ставали, и айде пак да съм го гушкала. Де гьостерица, де!
Значи, ако не са тренировките, щях да набия някого.
Не, че Салона не направи точно това. Такъв тупаник тегли на един пикльо, който друга работа си нямаше, освен да я пита и разпитва кой набор е. Е, Салона беше скала, но след като съществото повтори серията „На ква ми се праиш? Ко толкоз, кат си кайш годините!...” Салона кипна, но нищо не каза. Само го удари толкова пъти, на колкото години е. Пък той да е броил.
Кольо пък успя да сътвори феноменална простотия, от която и кокошките се разкудкудякаха. Преди с Мара седяхме и им гледахме сеира и на Кольо, и на Ракетата. От време на време залагахме кой по-голямо дърво ще излезе. Сега обаче и семки не ни се чоплеха.
Е, не че аз и тя сме свети води ненапити и никой оплаквания примерно от мен не е имал, но нямам време, сега, и за това да пиша
Та като цяло интересни седмици бяха. С доста ангажименти и едно излизане до съседното село.
Но капак на всичко беше баба Мери. Такива ги свърши, че...
Ходила да обяснява на кмета къде сбъркал, когато не знам си кога държал реч пред цяло село. Не било отивало на положението му да се излага като кифладжия.
И оставете това, бял кахър е. Има и друго.
Кога, как и при какви обстоятелства баба Мери бе ходила в кметската тоалетна – не е ясно. Но силно се притеснила от това, че тоалетната на кмета пукната била. И как моля ти се, ще остави нещата така баба Мери. Ами че ако се пропука гърнето, дорде кметския задник е отгоре му, м?
Не питайте как кметът е гледал, кога една събота в ранни зори, отворил вратата, на която се звъняло като при пожар, и видял насреща си двама яки мъжаги с моноблок и инструменти в ръце. По бабина рецепта.
Не питайте и как после се гледа кмет в очите, ни как се сърба такава попара…
Разбира се, има и хубави неща в цялата бъркотия. Като това, че Кольо се изяви като майстор на вкусно сладко от смокини. Както и това, че едно злобно същество напусна селото.
Но най-хубавото във всичко е, че се гушкаме с Ракетата, ако и на моменти да е невъзможно магаре или дърво. А аз цвете, разбира се…
Тагове:
Следващ постинг
Предишен постинг
Ех тази Ракета ...ех този Кольо . Направи си сладкото и не почерпи ....ама ....
цитирайЛамперии, ламперии... би казала Къша :))
А аз ще ти издам малка тайна - ако е почерпи Кольо със сладко, Мара ще му приложи разни хватки, тааа... сладко ще има :))
цитирайА аз ще ти издам малка тайна - ако е почерпи Кольо със сладко, Мара ще му приложи разни хватки, тааа... сладко ще има :))
многоооо скука тук без твоя освежителен хумор !
и аз искам една ,или Един Ракета ;))
ама ,нема Го у нашту Селоу...
и пак да пишеш, О“Чудомирке ...
аз/ юлчето
цитирайи аз искам една ,или Един Ракета ;))
ама ,нема Го у нашту Селоу...
и пак да пишеш, О“Чудомирке ...
аз/ юлчето
Не живот, а приключение!
цитирайНагушвам те, Юлче-сладурче :))
И ще ти намерим някоя ракета, астероид, сателит... квото дойде :))
;)
цитирайИ ще ти намерим някоя ракета, астероид, сателит... квото дойде :))
;)
Разбира се - животът е едно голяяяямооо приключение :))
цитирайСамо, осторожно, да не направите сладкото по рецептата на баба Мери. Усмихна ме, Мартичко.
цитирайА дали най-хубавото не беше в секса (пардон- в любовта)?? :))
цитирайПри нас винаги е динамично, различно.. и да.. и интересно :)) А за сладкото.. по която и рецепта да е, щом е от смокини, няма да остане :)))))))))
Поздравчета най-сърдечни, Майче :)
цитирайПоздравчета най-сърдечни, Майче :)
Ако не можеш сам да си отговориш.... кой да ти каже, shtaparov, те тия от сериала всички са селски хора ;) ;)
Поздравиии :)))
цитирайПоздравиии :)))
Животът е забавен, когато е разказан забавно и най-вече когато го живееш забавно! Поздрави, Наде! Свежарско е при теб!
цитирайБлагодаря ти, сладкодумнице:)
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 37663
Блогрол
1. Неизменно, всеки ден...
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете