Революционната Диета на д-р Аткинс е атакувана 30 години и лекарят от Манхатън е обвинен за шарлатанство и измама, само за да се открие, че той е бил прав. Препоръките за хранене - ядете по-малко мазнини и повече въглехидрати - са причина за вилнееща епидемия от затлъстяване в Америка.

Когато Аткинс публикува за първи път ""Революционна Диета” през 1972 г., американците просто се примиряваха с тезата, че мазнините - особено наситените мазнини, месото и млечните продукти - са основното хранително зло в американската диета.
 Аткинс успя да продаде милиони копия на книгата, обещавайки, че ще отслабнете, ако ядете пържоли, яйца и масло по желанието на сърцето ни, защото въглехидратите, тестените изделия, ориза, гевреците и захарта са тези, които предизвикват затлъстяване и дори сърдечни болести. Мазнините, казва той, са безвредни.
 Аткинс позволи на читателите си да ядат ""наистина луксозни храни без ограничение"", както той казва, ""омар със сос от краве масло, пържоли... бекон, чийзбургери", но не позволи нишестени или рафинирани въглехидрати, което означава, не на захарите или на нещо, което се прави от брашно. Аткинс забрани дори плодови сокове, и е позволено само минимално количество зеленчуци, въпреки че последните са по договаряне, тъй като диетата напредна и се разви.
 Аткинс не е първия, който препоръчва с високо съдържание на мазнини диета, която е ограничена на въглехидрати, но той я популяризира до степен, че Американската Медицинска Асоциация я счита за потенциална заплаха за нашето здраве. A.M.A. атакува диетата на Аткинс, като "застрашителен" режим, който защитава "неограничен прием на наситени мазнини и богати на холестерол храни" и Аткинс, дори трябваше да защити позицията си за
диетата в изслушвания пред Конгреса.
 Тридесет години по-късно, в Америка стана странно поляризирана темата за тегло. От една страна, ние бихме казали с почти религиозна сигурност от всеки хирург, че затлъстяването се причинява от прекомерна консумация на мазнини, и че ако ние ядем по-малко мазнини, ние ще отслабнем и ще живеем по-дълго. 
От друга страна имаме все по-потвърждаващи се новини за диетата на Аткинс, както и за други диети през последните десетилетия включително "Зоната", "Sugar Busters" (Вредата от Захарта) и др.

Алтернативната хипотеза е, че не мазнините ни правят да пълнеем, но въглехидратите, и ако ние ядем по-малко въглехидрати, ние ще отслабнем и ще живеем по-дълго. Тази хипотеза идентифицира причината за затлъстяване, тъй като точно тези рафинирани въглехидрати са в основата на известната Хранителна Пирамида - макаронени изделия, ориз и хляб - като ни се казва, че ще бъдем здравословни, ако се храним с ниско съдържание на мазнини диета, а след това следват сироп от царевица или от захар в безалкохолните напитки, плодови сокове и спортни напитки, и понеже не съдържат мазнини те са здравословни.
За тази „ниско съдържание на мазнини” догма, че е добре за здравето, правителството похарчи стотици милиони долара в областта на научните изследвания, които се опитват да я докажат. Тази догма все повече изпада в царството на ненаучната фантазия.
През последните пет години, обаче, има фина промяна в научния консенсус. Все по нарастващо малцинство от изследователи са стигнали до, да вземат на сериозно какво лекарите привърженици на диета с ниско съдържание на въглехидрати диета казват.
Walter Willett, председател на отдела за хранене към Харвардското училище за обществено здравеопазването е най-големия привърженик на тестване на тази ”еретична” хипотеза (ниско въглехидратна диета).
Той е де факто говорител на най-дългото, най-изчерпателното някога извършвано проучване за храненето и здравето, който вече струва над $ 100 милиона евро и включва данни за почти 300 000 души.Тези данни, казва Уилет, са в ясно противоречие, че диети с ниско съдържание на мазнини са добри за здравето" и идеята, че всички мазнини са лоши; изключителното фокусиране върху нежеланите ефекти на мазнините са допринесли за епидемията от затлъстяване.""
Тези изследователи посочват, че има много причини да се предполага, че диети с ниско съдържание на мазнини не преминаха изпитанието на времето. И специално, че ние сме в разгара на епидемията от затлъстяване, която започна около началото на 1980 г., и че това съвпада с възхода на догмата за ниско съдържание на мазнини в диетата. (Диабет тип 2, като най-честа форма на болест също се повиши значително през този период.)

Те казват, че с ниско съдържание на мазнини диети за отслабване са доказани в клинични изпитвания и реалния живот, като мрачни провали, и на всичко отгоре процента на мазнини в американската диета намалява в продължение на две десетилетия. Нашите нива на холестерол намаляват, и ние пушим все по-малко и въпреки това честотата на сърдечно-съдовите заболявания не е намаляла, както може да се очаква. "Това е много объркващо"", казва Уилет. "Подсказва, че нещо друго лошо се е случило."

Науката зад алтернативната хипотеза може да се нарече ендокринология, както посочва Дейвид Лудвиг, изследовател в Харвардския Медицински училище, който ръководи педиатричната клиника за отслабване в Детската болница в Бостън, и който предписва своя версия на въглехидратна диета с ограничен прием за своите пациенти.
 Ендокринологията изисква разбиране на това, как влияят въглехидратите на инсулина и кръвната захар и на свой ред обмяната на мазнините и апетита. Това е основата на ендокринологията, казва Лудвиг, изследване на хормоните и това се счита радикално, защото тази мъдрост за диети с ниско съдържание на мазнини се появи през 1960 от изследователи, които почти изключително се занимаваха с ефекта на мазнините върху холестерола и сърдечно съдовите заболявания. 

Алтернативната хипотеза също така се намесва, че си струва преценка за момент, защото това може да е една опашата лъжа, и това може наистина да бъде. Ако алтернативната хипотеза е права - все още е голямо "ако" - това силно подсказва, че продължаващата епидемия от затлъстяване в Америка и другаде не е, както ние сме постоянно казвали се дължи просто на липса на сила на воля и физическо неупражняване. Ако алтернативната хипотеза е права, тогава диета с ниско съдържание на мазнини не е по дефиниция здравословна диета. На практика, такава диета не може да ни помогне и това може да доведе до затлъстяване, а може би и дори болести на сърцето. "За голям процент от населението, може би 30 до 40%, диети с ниско съдържание на мазнини имат обратен ефект,"" казва Eleftheria Maratos-Flier, директор на изследвания на затлъстяването в престижния Харвард Джослин диабет център." Те имат парадоксалния ефект на наддаване на тегло.""

Oсновната тенденция в американската диета от края на 70-те години,  според селскостопански икономист Judith Putnam е намаляване на процента на калориите на мазнини, и  "значително повишена консумация на въглехидрати."" За да бъдем точни, потреблението годишно на зърно се е увеличил почти 60 паунда (~30 кг) на човек, а подсладителите (основно високо-фруктозен царевичен сироп) с 30 паунда (~15 кг). В същото време, изведнъж започнахме да консумираме общо повече калории: до 400 повече всеки ден, тъй като правителството започна да препоръчва диети с ниско съдържание на мазнини.

 След като N.I.H. прие доктрината за ниско съдържание на мазнини, хранително-вкусовата промишленост започна да произвежда хиляди хранителни продукти с намалено съдържание на мазнини, които да отговарят на новите препоръки. Мазнините бяха отстранени от храни като бисквити, чипс и кисело мляко. Проблемът е, че мазнините трябваше да бъде заменени с нещо вкусно и приятно на небцето, което означаваше, някаква форма на  захар, често високо-фруктозен сироп от царевица. Междувременно възникна цяла индустрия за създаване на заместители на мазнини. В тази надпревара се включи цялата хранителна индустрия със значителни рекламни усилия за храни с намалено съдържание на мазнини, като меса, сирена, закуски и сладки за добро здраве. Освен това и с огромните усилия на диетолози, здравни организации, потребителски групи, здравни репортери и дори писатели на готварски книги, всички добре предназначени мисионери на здравословен начин на живот. 

Ако увеличението на калориите се приеме за причина, тогава епидемията от затлъстяване със сигурност може да бъде обяснена. Американците консумират повече калории от всякога - излишните калории са причина за наддаване на тегло и, конкретно, повечето въглехидрати. Въпросът е защо? 
Отговорът предоставен от ендокринологията, е, че ние сме просто по гладни отколкото бяхме в 70-те години. Мазнините бяха преследвани, поради въздействието върху холестерола, а как обаче въглехидратите влият върху кръвната захар и инсулина. В действителност, те са очевидните виновници.

Основната роля на инсулина е да регулира нивата на кръвната захар. След прием на въглехидрати, те се разграждат в нашия организъм и захарта се транспортира в кръвния поток. Вашият панкреас отделя инсулин. Кръвната захар се използва в мускулите и черния дроб като гориво за следващите няколко часа. Но инсулинът също регулира метаболизма на мазнините. Ние не можем да съхраняваме мазнините в тялото без него. Помислете за инсулина като превключвател. Когато инсулина е задействан, няколко часа след хранене се изгарят въглехидратите за енергия и се съхраняват излишните калории под формата на мазнини. Когато инсулинът е изключен, вие изгаряте мазнините като гориво. Така че, когато нивата на инсулин са ниски, ще горите мазнини, но не и когато те са високи. Тук се идва до усложнение. Колкото сте по пълни, толкова повече инсулин ще се отделя от панкреанса, и толкова по-вероятно да развиете инсулинова резистентност. 
В действителност, вашите клетки стават нечувствителни към действието на инсулина, и така се нуждаят от все по-големи количества, за да поддържате нивото на кръвната захар. Инсулиновата резистентност причинява панкреаса да произвежда още повече инсулин, което представлява потенциална опасност от порочен цикъл. Кое идва първо - затлъстяване, повишен инсулин, известен като хиперинсулинемия или инсулинова резистентност? - е проблем, който не е решен все още.
От една страна, инсулинът може косвено да предизвика глад чрез намаляване на кръвната захар, но колко ниска кръвната захар трябва да е, преди чувството на глад? 

Дейвид Лудвиг, ендокринолог от Харвард, казва, че това е пряк ефект от инсулина върху кръвната захар, който прави този трик. Той отбелязва, че, когато диабетици отделят твърде много инсулин, кръвната захар пада и те изпитват твърде силен глад. Наддават на тегло, защото те ядат повече, и инсулинът стимулира отлагането на мазнини. Същото се случва и с лабораторните животни. Това се случва, когато ядем въглехидрати - по-специално захар и скорбяла, като картофи и ориз, или нещо от брашно, като филия бял хляб. Те са известни, като въглехидрати с висок гликемичен индекс, което означава, че те се абсорбират бързо в кръвта. В резултат на това, те предизвикват скок на кръвната захар и скок на инсулина в рамките на минути. Приливът на инсулин поддържа кръвната захар, но няколко часа по-късно кръвната ви захар е по-ниска, отколкото е било преди да сте яли. Както обяснява Лудвиг, тялото ефективно си мисли, че има изчерпване на горивото, но инсулинът все още е достатъчно висок, за да ви предпази от изгаряне на мазнините ви.  В резултат, глад и жажда за повече въглехидрати. Това е порочен кръг, и ситуация за затлъстяване. 

Концепцията за Гликемичния индекс и идеята, че нишестето може да се абсорбира в кръвта дори по-бързо от захарта се появи в края на 70-те години, но отново не е имала влияние, като здравословни препоръки върху обществото, поради противоречията, които биха се създали. Ако се приеме концепцията за гликемичния индекс, след това трябва да приеме, че нишестето, което ние би трябвало да ядем от 6 до 11 пъти на ден, веднъж погълнато е физиологически неразличимо от захарта. 
Същността на гликемичен индекс е идеята, че колкото по дълго време е необходимо на въглехидратите да бъдат усвоени, те имат по-малко влияние върху кръвната захар и инсулина и храната ни е по здравословна. Храни с най-висок гликемичен индекс са някои прости захари, нишестета и всичко, което се прави от брашно. Зелени зеленчуци, боб и пълнозърнести храни причиняват много по-бавно повишаване на кръвната захар, защото те имат фибри, нехраносмилаеми въглехидрати, които забавят храносмилането и намаляват гликемичния индекс. Белтъчините и мазнините служат за същата цел, което предполага, че яденето на мазнини може да бъде от полза.

Концепцията на гликемичния индекс означава, че основната причина за синдром на X, сърдечно съдови заболявания, диабет тип 2 и затлъстяване в дългосрочен план са щети, причинени от повтарящи се скокове на отделянето на инсулин, които идват от яденето на скорбяла и рафинирани въглехидрати. Това предполага един вид единна теория за тези хронични заболявания. 

 В клиниката на Дейвид Лудвиг (за отслабване) се предписват диети с нисък гликемичен индекс за деца и юноши в продължение на пет години. Той препоръчва на своите пациенти ефективно да се заменят рафинираните въглехидрати и нишестето със зеленчуци, бобови растения и плодове. Това прави диетата с нисък гликемичен индекс, макар да е с по-високо съдържание на мазнини.

Д-р Аткинс, възпитаник на Корнел Медицинско училище, казва, `e за пръв път опитва много ниската въглехидратна диета през 1963 г. след прочитане на статия за тази диета в списание на Американската медицинска асоциация. Той отслабва без усилие и по негово прозрение решава да превърне новосъздадената в Манхатън кардиологична практика в процъфтяваща клиника за отслабване. 
След това отчужден от цялата медицинска общност, поради това, че препоръчва на пациентите си да ядат колкото се може повече мазнини и протеини, както те искат, толкова много, колкото им се яде, но да консумират малко или никакви въглехидрати. И така те ще отслабнат, защото ще запазят нивото си на инсулин ниско, няма да бъдат гладни и ще имат в тялото си по малко съпротивление за изгоряне на собствените си мазнини. Аткинс отбелязва също, че нишестето и захарта са вредни във всички случаи, защото те вдигат нивата на триглицеридите и че това е по-голям рисков фактор за сърдечно-съдови заболявания от холестерола. 
Диета на Аткинс, е крайната проява на алтернативната хипотеза. След като обвиниха Аткинс, като шарлатанин в продължение на три десетилетия, експертите по отслабване сега констатираха, че е трудно да се игнорират обилните доказателства, че диетата му прави точно това, което той е  
твърди. 
Алберт Стънкард, например, се опитва да третира затлъстяване в продължение на половин век, и той ми каза, че е имал прозрение за Аткинс и може би за затлъстяването, както и съвсем наскоро открива, че началникът на радиология в неговата болница е отслабнал 60 паунда (~30 кг) с диетата на Аткинс. "Е, очевидно всички млади момчета в болницата, го правят,""каза той. "Така че, ние решихме да направим проучване."" Когато попитах Стънкард, не са ли мислили той или някой от колегите му да тестват Диета на Аткинс преди 30 години, той каза, че не е, защото те са смятали Аткинс за "идиот", който прави само пари: никой не го взе на сериозно достатъчно, за да направи това, което ние сега най-накрая правим.""  
Следва...

http://wellness-centre.com/pdfs/Big_Fat_Lie.pdf 

~ Отдалечи от мене измамата и лъжата; Не ми давай ни сиромашия, ни богатство; Храни ме с хляба, който ми се пада. ~ (Библия, Притчи 30:8)

Благословение!
Пламен Шопов, http://zdraveto-dar-ot-boga.blogspot.com/