Не вярвай на всичко, което чуваш

 

Едно от най-често срещаните явления, които съм забелязал сред християните — дори сред пастори, християнски ръководители и техните съпруги и деца — е дълбоко вкорененото чувство за себепотъпкване. Чувал съм ги да казват: „Аз не съм важен, нямам качествата, не съм добър". Удивен съм колко много християни са парализирани в своето свидетелство и продуктивност от мисли и чувства на ниско самочувствие и безполезност.

Следващото изкушение, вероятно най-честата и настойчива атака от Сатана, за която сме уязвими, е обвинението. Чрез вяра ние сме влезли във вечни взаимоотношения с Господ Исус Христос. В резултат на това сме мъртви за греха и живи за Бога и сега седим с Христос в небесни места. В Христос сме важни, имаме качествата, добри сме. Сатана не може да стори абсолютно нищо, за да промени положението ни в Христос и стойността ни за Бога. Но той може да ни направи буквално бездействени, ако успее да ни заблуди да слушаме и да вярваме коварните му лъжи, с които ни обвинява, че нямаме стойност за Бога или другите хора.

Сатана често използва изкушението и обвинението като брутални шамари от двете ни страни. Той се приближава и казва: „Защо не го опиташ? Всички го правят. Освен това номерът ще мине. Кой ще разбере?" И още щом тръгнем в пътя, който ни показва изкушението, променя тона в обвинителен: „Какъв християнин си ти да вършиш подобно нещо? Ти си жалко подобие на Божие дете. Това никога няма да ти бъде простено. По-добре се откажи, защото Бог вече се е отказал от теб."

Сатана е наречен „клеветникът на нашите братя, който ги клевети денем и нощем пред нашия Бог" (Откр. 12:10). Всички сме чували неговия лъжлив омразен глас в сърцата и съвестите си. Той сякаш никога не ни оставя. Много християни постоянно са обезсърчавани и унищожавани, защото вярват на постоянните му лъжи. И тези, които се предадат пред обвиненията му, в крайна сметка остават ограбени от свободата, на която Бог иска да се радват Неговите хора. Един разгромен християнин пише:

Старите ми чувства, че животът не си струва усилието, продължават да се връщат. Страхувам се, сам съм, объркан съм и много отчаян. Знам дълбоко в себе си, че Бог може да победи това, но не мога да премина тази стена. Дори не мога да се моля. Когато се опитам, нещо се изпречва на пътя ми. Когато се чувствам добре и започна да вкарвам в действие това, което знам, че Бог иска от мен, ме спират в крачка онези гласове и сила, която е толкова голяма, че не мога да продължа. Толкова близо съм да се поддам на тези гласове, че почти не мога да се боря с тях повече. Просто искам малко мир. 

Поставянето на клеветника на място
Добрата вест е, че не трябва да слушаме обвиненията на Сатана и да живеем в отчаяние и поражение. Захария 3:1-10 дава една основна истина, от която се нуждаем, за да се опълчим чрез вяра срещу обвиненията на Сатана и да живеем праведно в служба на Бога.

Господ откри на пророк Захарий една небесна сцена, в която обвиненията на Сатана срещу Божия народ са поставени в правилна перспектива: „И Господ ми показа великия свещеник Исуса стоящ пред ангела Господен; и Сатана стоеше отдясно му, за да му се възпротиви. И Господ рече на Сатана: Господ да те смъмри, Сатано; да! Да те смъмри Господ, който избра Ерусалим. Не е ли този една главня, изтръгната из огън? А Исус бе в нацапани дрехи като стоеше пред ангела" (стихове 1-3).

Господ смъмря Сатана
Погледнете към действащите лица в тази сцена, която толкова прилича на небесна съдебна зала. Съдията е Бог Отец. Прокурорът е Сатана. Защитата е Исус. А обвиняемият е Исус първосвещеникът, който представлява всички Божии люде, включително теб и мен. Исторически, когато първосвещеникът влизаше в Божието присъствие в пресвятото място всяка година, това бе много тържествено събитие. Първосвещеникът трябваше да изпълни сложни ритуали за очистване и церемониално умиване преди да влезе, защото ако по някакъв начин не бе съвсем чист пред Бога, можеше да умре на място. Свещеникът носеше на дрехата си звънчета, за да могат онези, които стоят пред пресвятото място да знаят дали още е жив и се движи. На глезена му връзваха въже, за да могат да го изтеглят от вътрешното светилище, ако умре в Божието присъствие.

Така че тук в Божието присъствие стои първосвещеник на име Исус с мръсни дрехи, които представляват греховете на Израел. Лоши вести! Обвинителят Сатана казва: „Погледнете го, Боже. Целият е мръсен. Той заслужава да бъде поразен със смърт." Но Бог смъмря обвинителя и го поставя на място. „Ти не си съдията и не можеш да издаваш присъда над моите хора". Бог сякаш казва в Своето смъмряне: „Аз освободих Исус от огъня на осъждението и твоите обвинения са неоснователни".

Господ съблича мръсните ни дрехи
Причината обвиненията на Сатана да са неоснователни е в това, че Бог е разрешил проблема с мръсните ни дрехи. Описанието на небесната сцена от Захарий продължава: „И ангелът проговаряйки, рече на стоящите пред него, като думаше: Съблечете от него нацапаните дрехи. А нему рече: Ето, отнех от тебе беззаконието ти и ще те облека в богати одежди. Тогава рекох: Нека турят хубава митра на главата му. И тъй, туриха хубава митра на главата му и го облякоха с дрехи, докато ангелът Господен стоеше близо" (3:4, 5).

Бог не само ни е обявил за праведни, но Той е съблякъл мръсните ни дрехи на неправда и ни е облякъл със Своята правда. Забележете, че промяната в облеклото е нещо, което Бог прави, не самите ние. Сами по себе си ние нямаме дрехи на праведност, които да облечем и те да задоволят Бога. Той трябва да ни преоблече в отговор на нашето покорство на Него с вяра.

Молитва за освобождение: Отче заставам пред Теб сега. В Словото Ти се казва, че Ти си ни избрал в Исус преди създанието на света и си предопределил да Му бъдем осиновени по благоволението на Своята воля. (Еф. 1:4-5) Твоята сила е превъзходно велика към нас. (Еф. 1:19) Аз заявявам на Сатана, че няма право в моя живот и със силата и властта (Лука 10:19), която ти си ни дал аз му заповядвам да напусне. Ти си ме очистил от всеки грях, чрез кръвта на Исус, пролята на кръста. Аз отхвърлям всякакви обвинения от негова страна и от този момент се чувствам свободен, като Твое Божие чадо чрез вяра в Твоя син Исус Христос. (Гал. 3:26) Благодаря Ти за освобождение, което ми даде и за радостта, която изпитвам сега. Защото в Твоето присъствие има пълнота от радост, отдясно на Тебе всякога веселие. (Псалм 16:11) Амин!

Благословение!
Пламен Шопов, http://bojieto-slovo.blogspot.com/

 

Чувала съм да казват: Христос ни покрива с дреха на праведник. Христос не ни покрива - отгоре да сме с дреха на праведност, а отдолу със старите си дрехи. Тук много ясно пише: Бог съблича старите ни дрехи и ни слага нови, така все едно, че никога не сме грешили. Греховете ни не се помнят и не се знаят от този момент нататък! Велик Бог имаме!

Велик и мощен Бог имаме, Бог който спасява, освобождава и изцелява тези, които се обърнат към Него.
Благословение!

Възхитена съм не само от този постинг, където и да прочета Ваши статии в нет-а, чета с огромно удоволствие! Толкова неща научавам от Вас!
Благодаря Ви!

Просто трябва да бъдем близо до Бог и да уповаваме на Него. Това го иска Той от всеки от нас. Той иска да си общува с нас и Той не е далече от нас. Поискай тази близост от Него. Помоли се с една простичка молитва: Боже, приемам Твоят Син Исус Христос за Спасител, прости ми всичко с което съм Те наранила. Благодаря Ти, че ме прие. (Римляни 10:9-10)
Като кажеш тази молитва, Святият Дух ще дойде в теб. Чети Новият завет и Той ще ти обяснява всичко.
Бъди благословена!