Здравето, Дар от Бога. :: Мислих си, че мога да се променя

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

17.10.2015 13:24 - Мислих си, че мога да се променя – Венелина

Автор: plamenshopov Категория: Лични дневници

Прочетен: 1302 Коментари: 0 Гласове:

Мислих си, че мога да се променя – Венелина

Интересно как човек постоянно търси нещо, за да запълни празнота, която често не осъзнава. Аз бях точно такъв човек - постоянно се стремях към нещо, което си мислех, че ще ме направи щастлива и не разбирах защо не се получава - това да съм щастлива, след като постигна целта си. Постигането донася временна радост, която бързо преминава, но не и постоянно щастие. Мислех си, че щастие, мир и спокойствие може да се намери в семейството, но когато израснеш в семейство на алкохолик с лошо пиянство, тези илюзии бързо се разбиват.

Мислиш си, че в света можеш да намериш няколко истински приятели, които да са готови да се жертват за теб или най-малкото, когато имаш нужда от тях, да са до теб; които няма “да те разнасят” нагоре-надолу и няма да ти забият нож в гърба. Мислех си, че имам такива две приятелки - “истински”, но те накрая си показаха истинските лица. Гадното беше, че ме зарязаха точно в момент, когато имах нужда от приятелско рамо. А колко боли, когато разбераш, че просто си бил използван и когато си изпълнил определената им цел, те просто те захвърлят като непотребна вещ.

Мислиш си, че когато не закачаш никого и не вършиш нищо лошо на другите, то и те най-малко няма да те закачат. Но не би - някои желаят да се позабавляват на чужд гръб, да се посмеят като се погаврят с избрана от тях жертва. Когато бях 4-5 клас, две момчета от улицата ме спряха и ме заплюха в лицето - ей така, без нищо. От тогава си мисля, че гаврата с личността е по-отвратителна дори от физическото малтретиране.

Мислиш си, че с по-близки взаимоотношения с другия пол празнината в теб ще се запълни и няма да се чувстваш вече самотен, но и там отново се сблъскваш с използването, егоизма - гледане само на собствените интереси; манипулиране.

Мислиш си, че ти си по-различен, не си като другите, но най-голямото разочарование е тук. Забелязваш същите “гадости” и в себе си и дори в по-силна степен. Учудвах се как с лекота наранявах другите, при това най-близките ми. Учудвах се на злобата в мен; изобретателността ми да върша зли неща - да отмъщавам; учдвах се как нямам естествена обич дори към жената, която ме е родила; която е треперила всяка нощ над мен и ми е слугувала години наред. Учудвах се как с времето моралните ми принципи все повече и повече спадаха - и така до нулата - до момента, когато нямах никакви спирачки и планирах убийството на един човек. Учудвах се как тези неща, които мразех в другите, живееха в мен с пълна сила.

Опитах се да се променя. Полагах неимоверни сили, но резултатът беше нищожен - аз си оставах същия отвратителен човек, който не може да обича никой друг, освен себе си. Поставях си най-различни стимули, но злото в мен беше по-силно. Мислех си, че човек може би би могъл да се промени, ако му се случи нещо разтърсващо или може би ако има човек,който му помага и му е предложил рамото си докрай. Малко след това на брат ми му се случи “нещо разтърсващо” - катастрофа. Беше в кома няколко дни и след като излезе от нея, му предстояха няколко тежки операции по цялото тяло, тъй като се беше натрошил целият - двете ръце, двата крака, таза, ребрата. Трябваше някой да го гледа, понеже му предстояха 6 месеца на легло. Реших да се върна при него при условие, че спре алкохола (тъй като и той има лошо пиянство). Отговорът беше: “Луда ли си! Как мислиш ще посегна отново към чашката, след като благодарение на нея съм в това състояние?!” Повярвах му. Но напразно! Моята теория, че човек може да се промени след такова нещо, се разпадна. Брат ми се върна към чашката. Пак се напиваше всяка вечер. Питах го не се ли е опитвал да се промени, а отговорът бе “С всичко, но нищо не помага. То си е вътре в теб”. Разочарована от всичко, отчаяна, че не мога да се променя, започнах да живея по течението.

В този момент от живота си се запознах с една християнка, която ми разказа за Исус Христос - че е действителна личност, че е Бог и че е пролял кръвта Си за хората и ако те Го последват и приемат - Той е силен да ги промени.

Силно впечатление ми направи, че тя и нейните приятели -- другите християни -- действително се отличават от останалите хора. Те изглеждаха щастливи и сякаш излъчваха някакво блаженство. Те приличаха на Този, за Когото свидетелстваха - Исус Христос. В живота си имах възможност да разбера, че всеки без изключение е егоист и гледа само себе си и поставя себе си пред всеки друг - майка, брат, жени, деца. Но в живота на тези християни се забелязваше промяна, която аз никога не успях да постигна със собствени усилия; промяна, която разбрах, че не може да се постигне дори след сериозно сътресение в живота или жертвеността на любим човек.

Учудих се на любовта на Христос, който е изтърпял не само физическо малтретиране, а е изтърпял и гавра с личността Си - Той, Който е Бог и всемогъщ да направи на прах всички хора и цялата земя, е изтърпял доброволно, от любов към хората, да Го заплюват в лицето, да Му завързват очите, да Му бият шамари и да Му казват: “Познай, кой те удари!”. Това аз не бих изтърпяла за никого и ако имах сила по-голяма от на онези момчета, то аз нямаше да седя и да ги гледам кротко, та камо ли с любов.

Тогава разбрах, че и аз не съм без вина пред Бога, дори напротив -- разбрах, че съм много грешен човек. Разбрах, че само Бог може да ме промени тъй като само Той е победил греха (Рим. 6:6). Затова взех решение да Го приема за мой Спасител и Господар. Обърнах се към Него в молитва и се покаях за греховете си.

А Бог в Словото Си - Библията е дал чудни обещания. Писано е: “Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш в сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш.” (Рим. 10:9)
Вече не се стремя със своите ограничени усилия да се променя, а оставих “топката” в ръцете на Бога - Той да ме променя със своите неограничени способности.

А празнотата, която имах независимо от постигнатите успехи просто изчезна. На нейно място се появи чуден мир от Бога, който до сега никога не съм имала.
Получих вече прошка и любов, Бог ми дава сила да обичам и прощавам - нещо, което до този момент дори не разбирах какво представлява.

Не знам как изглежда отстрани, но това е истина - независимо колко грешен човек си, Бог ни обещава да ни прости напълно и да ни промени, стига да повярваме в Неговия Син - Исус Христос -- че Господ Исус умря за нашите грехове и възкръсна на третия ден за наше оправдание (1 Кор. 15:3-4).