Оня, който не пожали...
Тя се обади на пастора от телефонна кабина, защото искаше да остане анонимна. С треперещ глас каза: „Как мога да обичам един Бог, който постоянно ме осъжда? Той е винаги гневен и ме заплашва с обвинения и ада.“
Пасторът, който е вярващ отговаря: „ Аз също не мога да обичам такъв Бог, като този. Но този Бог, който вие току що описахте, не е Отец на нашия Господ Исус Христос. Това е вярно, че ще има осъждение в последните времена и ада е реалност. Но Бог не е пратил Своя Син на земята да ни осъди и обвини. Той Го прати за опрощение и да ни дари вечен живот.“
Жената от другата страна на линията, изглеждаше започна да вижда проблясъци на надежда в този момент. Тя никога не е виждала Бог в тази светлина. Тя беше много депресирана. Нейното лично отношение към Всемогъщия е, като Бог на отмъщението и осъждението. Тя не е знаела нищо за славната увереност и сигурност, която изпълва нашите сърца, когато Бог казва: „Няма никакво обвинение за тези, които са в Христа Исуса“ (Римляни 8:1).
Как е възможно да не знаем това? Бог изля Своето обвинение за греха върху Своя любим Син, когато беше разпънат на кръста и понесе всичко заради нас. Той бе съсипан, заради нашите беззакония, върху Него дойде наказанието докарващо нашия мир. (Исая 53:5)
Вярата в нашия Спасител е пътя да избегнем Неговия гняв и това е пътя да получим прощение на греховете и вечен живот.!
Доброто семе, 30 юни (The Good Seed, July 30)