Божията цел за човека е много просто установена в Битие 1:26. Преди описанието на действителното сътворение, целта беше дадена.
Има две характеристики на човека в Божията цел. Първо човекът трябваше видимо да представя Бог по начин, по който никое друго творение не може да го направи. Той трябваше да изобразява подобието на Създателя. Второ, той трябваше да упражнява Божията власт от Неговото име. Власт върху цялата земя.
Докато човекът оставаше зависим, той владееше. Това е парадокс. Днес в мисленето на повечето хора понятието да владееш означава да бъдеш независим. Но в Божието вечно снабдяване, за да владее човекът трябваше да съществува в зависимост. В момента, в който той спря да бъде зависим, спря да владее.
Какъв е резултатът от падението на Адам, в следствие на греха. Първо, Адамовото директно общение с Бога беше разрушено. Второ, източника на живот в Адам беше спрян. В Адам имаше Божествен живот, но внезапно той спря. Трето Адам стана обект на развала. Това са болестите, остаряването, бръчките, схващането на ставите и още много други неща, за които не искаме и да си помислим. Адам стана обект на Сатанинско терзание. Вярвам, че от тогава той стана предмет на демонично въздействие. Пето, Адам стана роб, вместо цар. Той можеше да бъде цар, ако продължаваше да живее в зависимост.
Напълнете земята и обладайте я, и владейте... (Битие 1:28)
Адам избра независимост и стана роб. Това не е ли самата истина за толкова много хора, които срещаме днес? Много от младите хора казват днес: Аз ще бъда независим. И какво ставаш? Роб. Точно така.
Шестият факт, царството на Адам стана предмет на суета или друг превод, безполезност. Това са последствията от злоупотребата с властта. Когато Адам падна цялата земя усети последствията на неговото неподчинение. Появиха се тръни и бодили, каквито никога преди това не е имало. И всичко, което е трудно, неприятно, което предизвикваше усилия, тежък труд; всичко, което предизвикваше разруха, дойде на земята чрез непокорството на един човек само, Адам.
Тръни и бодили ще ражда... С пот на лицето си ще ядеш хляб... (Битие 3:18,19)
Това е факт и трябваше да се намеси Божията мъдрост, за да се намери изходен път. За Божието обещание още Йов в страданието си казва:
Защото зная, че е жив Изкупителя ми, и че в последно време ще застане на земята. (Йов 20:25)
В Римляни 7 глава, апостол Павел потвърждава: Окаян аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тази смърт? Благодаря Богу! Има избавление чрез Исус Христа, нашия Господ. (Римляни 7:24-25)
Надеждата ни е в Изкупителя и затова: Нашето гражданство е на небесата, откъдето и очакваме Спасител, Господа, Исуса Христа. (Фил. 3:20)
Амин!
Адаптация от ”Пътят нагоре е път надолу” от Дерек Принс.
Благословение!
Пламен Шопов, http://bojieto-slovo.blogspot.com/
