Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.02.2011 17:56 - Вярата трябва да се прилага
Автор: plamenshopov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4612 Коментари: 3 Гласове:
0



 Вярата трябва да се прилага

image

В Римляни 10:10 се казва, че вярата трябва да се изповяда с устата: Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява. Но дали това е всичко? Толкова често религиозните хора използват празни думи без истинско значение. Как можем да избегнем това? Как можем да бъдем сигурни, че думите, които изговаряме в изповедта си наистина идват от искрена и сърдечна вяра? 
На този въпрос Писанието дава простичък, практически отговор: вярата, която се изповядва с устата, трябва да бъде подкрепена от съответни действия. Вяра без дела (без съответни действия) е мъртва. Вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва. (Яков 2:17)

Вярата действа чрез любов 
В Галатяни 5:6 Павел навлиза в същността на проблема: Понеже в Христа Исуса нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, но вяра, която действа чрез любов. Тук той казва, че никакъв външен ритуал или церемония не може да ни препоръча на Бога. Бог се интересува само от вътрешното, а не от външното. Единственият съществен елемент в истинското християнство е вярата. Това е вътрешното сърдечно състояние, което единствено се приема от Бога и за което няма заместител. 
Вярата действа. Самата природа на вярата е да бъде действена. Ако няма съответните действия, няма и искрена вяра. Начинът, по който вярата действа е чрез любов. Ако не се проявява любов няма искрена вяра. В своята същност любовта е положителна, подкрепяща, утешаваща и изграждаща. Когато действията са само отрицателни, критични и немилостиви, няма проявление на любов и следователно не се проявява вяра. Тези действия вероятно могат да произтичат от религиозност, но със сигурност не от вяра. 

Посланието на Яков се набляга на взаимоотношението между вярата и делата. Някои казват, че има различие между схващането на Яков за вяра и това на Павел. Павел изтъква спасението, което е само чрез вяра, без дела, докато Яков твърди, че вярата трябва да се изразява чрез дела. 
Няма никакво противоречие. Ние сме оправдани чрез вяра без дела, тъй като няма дела, които можем да извършим, за да ни спечелят праведност. Но веднъж оправдани чрез вяра без дела, трябва да изразяваме вярата си чрез дела, иначе вярата ни не е валидна. Така че Павел казва как получаваме правдата от Бога, а Яков посочва какви резултати следват след като сме я получили. 

Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси? Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна, и някой от вас им рече: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им дадете потребното за тялото, каква полза? Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва. Но ще рече някой: Ти имаш вяра, а пък аз имам дела; ако можеш, покажи ми вярата си без дела, и аз ще ти покажа вярата си от моите дела. (Яков 2:14-17)
В тези стихове Яков описва човек, който казва, че има вяра. С други думи, той претендира, че има вяра, но поведението му го опровергава. Когато среща брат в нужда, този човек предлага само думи на утеха, но не прави нищо, за да помогне. Той не действа по правилния начин и това показва, че думите му на утеха са празни и неискрени. Същото се отнася и за нашата изповед на вяра. Ако тя не бъде последвана от съответните действия, всичко, което казваме са думи без вътрешна реалност. 
Ние сме като, мед що звънти и кимвал що дрънка. (1 Кор. 13:1) 


Вяра без дела е безплодна. (Яков 2:20) 


Примерът на Авраам 
Авраам, нашият отец, не оправда ли се чрез дела като принесе сина си Исаака на жертвеника? Ти виждаш, че вярата действаше заедно с делата му, и че от делата се усъвършенства вярата; и изпълни се писанието, което казва: "Авраам повярва в Бога; и това му се вмени за правда"; и се нарече Божий приятел. Виждате, че чрез дела се оправдава човек, а не само чрез вяра. (Яков 2:20-24) 
За да илюстрира твърдението си, Яков се обръща към живота на Авраам. В книгата Битие от Библията откриваме как Бог го води стъпка по стъпка, от едно действие на покорство до друго, докато постепенно, за период от 40 години, вярата му достигна зрялост. Накрая, в Битие 22, Авраам стигна до положението, когато можеше да се изправи пред върховното изпитание на вярата си: да пожертва сина си Исаак на Божия олтар. Според Евреи 11:17-19 той го направи напълно убеден, че Бог ще възкреси Исаак от мъртвите. Така той издържа победоносно изпитанието. Яков обяснява това като казва: вярата действаше заедно с делата му и от делата се усъвършенства вярата. 

Началната точка е вярата. 
Друго не може да бъде. Веднъж дошла, вярата се изгражда чрез последователни изпити, на които отвръща със съответните действия на покорство. Всяко действие на покорство развива и укрепва вярата, като я подготвя за следващия изпит. Накрая, чрез серия от такива изпити и действия на вяра, тя достига зрялост или съвършенство. 
Тялото отделено от духа е мъртво, така и вярата отделена от дела е мъртва. (Яков 2:26) 
Единственото нещо, което дава живот на тялото е духът. По същия начин единственото, което може да даде живот на вярата, са делата. 

Вярата е вървеж 
Погрешно е да се смята, че Павел не набляга на делата. В Галатяни 5:6, той показва, че природата на вярата е да действа и да действа чрез любов. За същата истина говори и в глава 13 на 1 Коринтяни - главата за ”любовта”. 
...ако любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка. (1 Кор. 13:1)
В Римляни 4:11-12 Павел казва, че Авраам не стана праведен чрез обрязването. Напротив, той прие обрязването като външен печат на правдата, която му беше вменена въз основа на единствено на вярата. Той говори и за ”стъпките” на вярата на Авраам. Това е жива картина, която показва, че вярата не е статична. 
Вярата не е състояние или положение. Нещо повече, тя е постоянен вървеж, в който вървим стъпка по стъпка. Всяка стъпка извира от личното ни взаимоотношение с Бога. Поради тази причина не могат да се създадат правила относно как всеки вярващ трябва да действа. Всеки трябва да върви в своя личен път на вяра и да го показва чрез делата си. 
Вярата е вървеж - резултат от постоянно лично взаимоотношение между Бога и всеки вярващ. Всяка стъпка от този вървеж е акт на покорство. Така нашата вяра се упражнява чрез действия на послушание към Бога, развива се и накрая достига зрялост. 

Молитва: Наистина Господи, ние християните сме понякога, като кимвал що дрънка. Показваме, че сме вярващи, а доста често делата ни не устояват, не са това, което Ти очакваш от нас. Ти не искаш да бъдем такива. Спасението, което получихме чрез кръвта на Твоя Син Исус Христос е дар от Теб. Ние не сме го изработили. Ние сме оправдани от греха чрез вяра. Но нека сега с делата си и живота си наистина показваме, че вървим във вярата, тази скъпоценна вяра, която ни дава вечен живот. 
Да говорим така и да постъпваме като човеци, които ще бъдат съдени по закона на свободата. Защото съдът е немилостив към този, който не е показал милост. (Яков 2:12) Амин.

Извадки от книгата на Дерек Принс "Основи на Християнството 1"

Книжарница CLC България
Християнска книжарница "Бъдеще и Надежда"


Благословение!
Пламен Шопов, http://bojieto-slovo.blogspot.com/




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Това са протестантски изследва...
26.02.2011 18:23
Това са протестантски изследвания. А знаем, че където е изкривена вярата, там няма святост, така че лицемерната протестантска праведност няма стойност пред Христа! Напразно призовавате името на Този, чието учение вашите заробители са изкривили! Покайте се! Върнете се към Православието!
цитирай
2. plamenshopov - Четете Библията!
26.02.2011 19:06
Вярата не е протестантска или православна. Има само една вяра, която е в Отец и Неговия Син Исус Христос. Четете Библията и дано Бог да ”ви даде дух на мъдрост и откровение, за да Го познаете.” Ефесяни 1:17
цитирай
3. plamenshopov - Който се хвали с Господа да се хвали!
28.02.2011 13:37
Бог не е заинтересован и не търси някой, който да защитава ”вярата” коя е по права, за която се говори в Словото. На Бог не му трябват защитници. Бог търси хора посветени, които да слушат Неговия глас и които да са готови да вършат Неговата воля. Словото казва: Който се хвали с Господа да се хвали” (1 Кор. 1:31), а не с правата си според него вяра.
Благословение!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: plamenshopov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1822509
Постинги: 220
Коментари: 279
Гласове: 452
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031