Диабет - следствие от хронично обезводняване на организма



    Диабетът е резултат от крайна дехидратация на мозъка до степен на увреждане на нервотрансмитерните му системи и особено системата, регулирана от серотонина (нервотрансмитер). Мозъкът е устроен така, че при недостиг на вода в тялото, да покачва автоматично нивото на глюкозата, за да може да удовлетвори нуждите си от вода и енергия. Когато хроничната дехидратация се задълбочава постепенно, мозъкът е принуден да разчита повече на глюкоза като източник на енергия и на метаболитното й превръщане на вода. В условията на спешност, произтичаща от стрес, до 85% от допълнителните енергийни изисквания на мозъка се задоволяват само от захарта. Ето защо стресираните хора прибягват към сладки храни. Докато всички останали клетки се нуждаят от инсулин, който да вкара глюкозата през клетъчната стена, мозъчните клетки са независими от инсулина.
    Мозъкът е устроен така, че когато продължаващата дълго дехидратация заплашва да му нанесе непоправими увреждания, насочва физиологичните механизми към по високи нива на глюкозата. Мозъкът се спасява по същия начин, по който лекарят спасява пациентите си - с венозно вливане на разтвори, съдържащи захар и сол. Основният проблем произтича от един много важен фактор - при воден дефицит се засяга и метаболизмът на солите (натрий и калий).
    Това състояние трябва да се лекува с повишаване приема на вода и промяна в храненето, за да се постигне равновесие на минералите и аминокиселините, необходимо за възстановяване на тъканите и задоволяването нуждите на мозъка.
    С опити върху плъхове бе доказано, че при диабет е нарушен балансът на аминокиселината триптофан, която на свой ред регулира приема на сол в тялото. Количеството на тази аминокиселина в мозъка на хората с диабет е много по малко. Солта отговаря за регулиране на количеството вода вън от клетките. Недостигът на триптофан води до общо намаляване на солта в организма. Намаленото съдържание на сол в организма в резултат на недостига на триптофан поставя отговорността за задържане на водата във и извън клетките върху кръвната захар. Съдържанието на захар в кръвта нараства, за да може тя да изпълни новото си задължение и да компенсира намаленото съдържание на сол. Това става по един невероятно прост начин.
    Един от заместниците на хистамина, чиято активност в разпределението на водата нараства прогресивно (при недостатъчно количество вода в организма) е простагландин Е. Това химическо вещество пречи на произвеждащите инсулин клетки на панкреаса и производството и секретирането на инсулин спира. Поради неадекватното секретиране на инсулин телесните клетки не получават достатъчно количество захар и някои аминокиселини. Калият, а заедно с него и съпътстващата го вода остават вън от клетките. Количеството на водата и тези аминокиселини в клетките намалява и те постоянно се увреждат. По този начин диабетът става причина за много болестни състояния.
    Диабетът е добър пример за вторични увреждания от дехидратацията. Дължащият се на обезводняване диабет, който настъпва обикновено при по възрастни хора, често е обратим. При по младите се наблюдава друг структурно по сериозен и необратим вариант на диабета, наречен юношески диабет (ювенилен, захарен диабет тип 1 – възниква в детска възраст). Той изисква сериозно лечение преди развитието на трайни структурни промени, които са необратими. Причината за двата варианта - у възрастните и децата - е една и съща, но възрастните имат повече резерви за възстановяване. Физическият растеж при децата изчерпва бързо техните резерви. Децата с диабет са постоянно обезводнени, а количеството на аминокиселините в организма им непрекъснато се променя.
    Понастоящем доминира схващането, че диабетът, особено младежкият вариант, е генетично обусловен. Един важен фактор, който не трябва да забравяме е, че ДНК структурите запазват целостта си благодарение на протеини, подчиняващи се също на разпорежданията на най важният регулатор - водата. Водата е общ фактор за всички функции на протеините в организма, включително производството на ДНК. Следователно, генетичният маркер на диабета може да не е определящ за развитието на болестта, а да е индикатор за тежка дехидратация, предизвикваща увреждане и на ДНК.

Панкреасът - органът, който фалира при диабет
    Панкреасът - органът, който произвежда инсулин, участва пряко в регулирането на водният баланс в организма. Количеството на водата във всяка клетка зависи от количеството на калия, проникващ в клетката. Инсулинът проявява голяма ефективност при вкарване на калия и аминокиселините в клетките. Ако калият остане вън от клетките и в кръвообращението, при достигане на определен праг той ще предизвика нарушения в сърдечния ритъм, внезапен сърдечен припадък и неритмичност на сърдечните контракции. Следователно, инсулинът регулира количеството на водата вътре в клетките. Той изпълнява тези си задължения, чрез изтласкване на калия и захарта в клетките, притежаващи инсулиночувствителни входни врати на външната си мембрана.
    Панкреасът има и друга не по малка отговорност. Той събира вода от своите клетки, смесва я с произведените бикарбонати и панкреатични ензими и секретира сместа в червото, за да неутрализира киселината, изливана там от стомаха и да инициализира следващата фаза от храносмилането. Тази смес се нарича воднист бикарбонатен разтвор.

Ролята на водата в условията на режим (при обезводняване на организма)
    При недостатъчно снабдяване с вода воднистият бикарбонатен разтвор може да се окаже недостатъчен за неутрализиране на цялата стомашна киселина, изливаща се в червото за започване на храносмилането. Поради това един от двата процеса трябва да бъде преустановен. Трябва да спре или постъпването на стомашна киселина, или на панкреаса трябва да се достави достатъчно вода за изпълнение на поне една от функциите му. Намалената секреция на инсулин спира навлизането на вода и хранителни вещества в периферните клетки, чийто хранене зависи от наличието на инсулин. По този начин в циркулиращата кръв остава повече вода за снабдяване на панкреаса и производството на воднист бикарбонатен разтвор. Когато инсулиночувствителните врати на клетките престанат да изпълняват функциите си за доставяне на вода и суровини в клетките, клетките загиват. Това е механизмът на дегенерация, стоящ в основите на диабета.
    При наличие на диспепсия, в стомаха ще продължи да се натрупва киселина. Пръстеновидният мускул между стомаха и червото ще се затвори и в червото няма да постъпва нищо. Колкото повече се опитва стомахът да прокара съдържанието си, толкова по плътно се стяга мускулът и пропуска все по малка част от съдържанието на стомаха. Поради малкото количество на стомашна киселина, проникваща в червото, панкреасът получава по малка заявка за производство на воднист бикарбонатен разтвор.
    При диабет инсулинът престава да вкарва вода в клетките. Това става на два етапа. На първия, който е обратим, на клетките в панкреаса не се дава възможност да секретират инсулин, но те запазват тази си способност. Този диабет се нарича инсулинонезависим. На втория, който е необратим, се увреждат клетките, произвеждащи инсулин. Процесът на увреждане включва разрушаване на ядрата на тези клетки. Голяма част от ДНК/ПНК системата им се накъсва и това прави клетките негодни да продуцират инсулин.

Инсулинонезависим диабет
    Тази форма на диабет е обикновено обратима. Когато дейността на клетките, произвеждащи инсулин е спряна от простагландин Е, други агенти могат да отменят спирането и да възстановят освобождаването на инсулина. Познаването на този процес доведе до алтернативи на заместителна терапия с инсулин. Агентите водещи до освобождаване на инсулин са под формата на таблетки, приемани веднъж дневно.
    Това лечение е подходящо за по възрастни пациенти. То може да има някои странични ефекти като аномалии в броя и състава на кръвните клетки, жълтеница, стомашно чревни симптоми, нарушени чернодробни функции и кожни обриви. Едно усложнение на лечението, дължащо се на най случайно предозиране на таблетките, е хипогликемията. Необходимо е особено внимание при заболявания на черния дроб и нарушени бъбречни функции.
    Най доброто лечение на инсулинонезависимият диабет се състои в редовно приемане на достатъчно количество вода (не по малко от два литра на ден) и малко повече сол. При тази форма на диабет, когато панкреаса произвежда известно количество инсулин, но то не се освобождава поради действието на простагландин Е, необходимостта от повишаване на кръвната захар може да изчезне и болестта може да претърпи обратно развитие с оптимизиране приема на вода и минерали и промени в храненето.

Инсулинозависим диабет
    При увреждане на ДНК/ПНК системата диабетът може да стане необратим. При този тип диабет клетките на панкреаса са загубили способността си да произвеждат инсулин. Ако простагландин Е остане достатъчно дълго в кръвообращението, той активира хормона интерлевкин-6. Този хормон прониква в ядрата на инсулинопродуциращите клетки и постепенно уврежда ДНК/ПНК скелета им. Ядрата се свиват и функциите им намаляват. Така, ако не се коригира своевременно недостигът на вода, той може да доведе до увреждане (понякога необратимо) на инсулинопродуциращите клетки.
    С времето могат да настъпят увреждания и на други органи и тъкани - на съдовете на краката, мозъка (кисти) и очите (ослепяване).

Диабет при децата
    При децата процесът е принципно същият, но започва много по рано и се превръща в ”автоимунно” заболяване. Инсулинопроизвеждащите клетки се унищожават, за да се избегне необходимостта от постоянен контрол на дейността им. Детското тяло има много по малки водни резерви от това на възрастния човек. Логично е и времето между спирането на освобождаване на инсулина и увреждане на клетките, произвеждащи инсулин, да е по кратко. Освен това растящото тяло е винаги дехидратирано. За да функционира нормално, водата трябва да представлява 75% от обема на всяка клетка. Детският организъм е под постоянен стрес поради действието на растежния хормон и други необходими за растежа хормони и поради действието на хистамина, участващ в регулацията на снабдяването с хранителни вещества и вода. Стресът стимулира чувството за жажда и желанието за поемане на течности.
    Родителите трябва да дават на децата си чиста вода, а не да им налагат собствените си предпочитания към газирани напитки, чай и сокове!

    Нищо, абсолютно не може да замени водата в задоволяване на нуждите на тялото от вода. Вярно е, че и другите напитки съдържат вода, но ефектът им не е същият. Витамините, съдържащи се в пресния плодов сок са много полезни, но приемането на много сок и особено портокалов и грейпфрутов, може да бъде вредно. Соковете могат да засилят първо киселинността в червата, а след това и в цялото тяло. Високото съдържание на калий в соковете може да активира драстично отделянето на хистамин. Това ще доведе до фалшив сигнал за стрес и въвеждане на воден режим при недостатъчно вода в организма.

Как да пием вода?



    На един килограм телесно тегло се падат 30 мл вода. Например при тегло 70 кг се приема малко повече от 2 литра вода дневно (2.1 л.). На 2 литра вода се прибавя между половин и една чаена лъжичка сол (1 ч.л. - 2.5-3.0 гр) в зависимост от нуждите на организма. Вода трябва да се пие задължително половин час преди ядене и 2-2.5 часа след ядене. Сутрин след ставане от сън трябва да изпиете 2 чаши вода, за да компенсирате загубите на вода по време на сън от дишането и изпотяването.
Примерен дневен режим за пиене на вода със сол:
- 7.00 ч - вода;
- 7.30 ч - 8.00 ч. закуска;
- 10.30 ч - вода;
- 12.00 ч - вода;
- 12.30 ч - 13.00 ч - обяд;
- 15.30 ч - вода;
- 18.00 ч - вода;
- 18.30 ч - 19.00 ч. вечеря;
- 21.30 ч - вода.

Използвайте само нерафинирана морска или каменна сол. В магазин Била продават натурална сол (нейодирана) от Алпите без примеси, а също и морска сол на големи кристали, за която се смята, че няма примеси, освен йод. Натурална каменна сол (на буци, трябва да се натроши) се продава във ветеринарните аптеки. Не използвайте готварската сол, в която има около 2.5-5% канцерогенни примеси (anticaking agents).
Не замествайте водата с кафе, чай (кофеинов), кока кола или други безалкохолни напитки, сокове и алкохол. Натурални пресни плодове и зеленчукови сокове може да пиете допълнително, но не прекалявайте с тях.

Д-р Ф. Батманжелидж завършва Лондонския университет, студент на Александър Флеминг шотландски учен, носител на Нобеловата награда за откриване на пеницилина. Създател на Фондацията за простота в медицината (Science in Medicine Simplified). Това, което д-р Ф. Батманжелидж представя в своите книги е резултат от двадесет годишна непрекъсната изследователска дейност и учение.

Книги на Д-р Ф. Батманжелидж:
1. Ти не си болен, а просто жаден.
2. Водата лекува, а лекарствата убиват.
3. Тялото жадува за вода.
4. Водата - натурално лекарство срещу затлъстяване, рак, диабет и депресия.
5. Лечение на болките в ставите и гърба чрез пиене на вода.

Прочетете и други статии за ползата от солта и водата при лекуване на много болести на: http://zdraveto-dar-ot-boga.blogspot.com/p/blog-page_13.html

Благословение и изцеление ви желая!
Пламен Шопов, http://zdraveto-dar-ot-boga.blogspot.com/