Признаване на нашия грях!



В Псалм 32 цар Давид пише от собствен опит: Когато мълчах, овехтяха костите ми от охкането ми всеки ден; понеже денем и нощем ръката Ти тежеше върху мене, влагата ми се обърна на лятна суша. Признах греха си пред Тебе и беззаконието си не скрих. Казах: Ще изповядам Господу престъпленията си; и Ти прости вината на греха ми. (стихове 3-5)

Вярвам, че когато Давид пишеше това, той имаше предвид случката с Витсавее, жената на хетееца Урия. Това беше една ужасна ситуация, в която той извърши прелюбодейство, след което и убийство, за да прикрие прелюбодейството си. Очевидно Давид е бил като много от нас. Дълго време отказвал да се признае греха си. Опитвал се да го пренебрегне.

В следващите стихове Давид прави лично изявление: За това нещо нека Ти се моли всеки благочестив на време, когато може да се намери то; наистина, когато големите води преливат, те няма да стигнат до него. Ти си прибежище мое; Ти ще ме пазиш от скръб; с песни на избавление ще ме окръжаваш. (стихове 6-7)
Никога не е прекалено късно да изповядаме греховете си на Бога и да потърсим прибежище в Неговото спасение. Той ще ни избави от греховете ни, ако само ги признаем и се покаем за тях.

Ето отклика на вяра: Благодаря Ти, Господи, за кръвта на Исус. Аз заявявам, че понеже с готовност изповядвам всеки грях, който може би съм се опитвал да скрия, Ти си простил вината на моя грях. Ти ме пазиш от скръб и ме окръжаваш с избавление. Чрез кръвта на Исус всичките ми грехове са простени. Амин.

Дерек Принс

Понякога е трудно да си признаем греха. Няма значение какъв е. Не трябва да чакаме. Това е една проява на независимост. Искаме да бъдем независими, но в действителност, ако не си признаем греха, попадаме под проклятието на закона (Стария Завет).  Заплатата на греха е смърт (Римляни 6:23). По добре е да изберем благословение, отколкото да държим греха в себе си и да страдаме от последствията му. Нашият Спасител Исус Христос пое товара и последствията на нашите грехове на кръста.

В опазването на Божиите повеления има голяма награда. Дават ни мир и мъдрост, веселят сърцето ни, а освен това Бог ни предупреждава чрез тях. Ето какво се казва в Псалм 19:7-11
Законът Господен е съвършен, възвръща душата; Изявлението Господно е вярно, дава мъдрост на простия. Повеленията Господни са прави, веселят сърцето; Заповедта Господна е светла, просвещава очите. Страхът от Господа е чист, пребъдва до века; Съдбите Господни са истинни и, без изключение, справедливи. Желателни са повече от злато, Повече от изобилие чисто злато, И по-сладки от мед и от капките на медена пита. Слугата Ти още се и предупреждава чрез тях. В опазването им има голяма награда.

http://biblia.duh-i-istina.net/

Тва не е ли сектантско тълкувание на въпросния текст?!?

Това което казва Словото е покаяние. Не можем да скрием греха. Единственият начин е да го признаем и да се покаем пред Бог. Само тогава можем да бъдем победители. В момента на покаянието идва освобождението. Идва и мира, който ни е липсвал поради упорството ни да си признаем греха.
Благословение!