Лошите трикове на модерната хигиена.
Прекомерната хигиена може да заблуди деликатния баланс на имунната система
Твърде чисти? Антисептичната среда не може да позволи на имунната система на детето да се обучи за борба с микробите.
Днес в голямата част от света чумата е намаляла и е един далечен страшен спомен. Така също, поне в развитите страни едрата шарка, коремния тиф, холерата, дифтерита и полиомиелит (детски паралич) намаляват. Едно по едно инфекциозни заболявания, които някога опустошаваха общество и често вземаха жертви особено при децата сега са обуздани чрез по-добри санитарни възли (канализация) и чрез антибиотици и ваксинации.
Докато издигаме барикади срещу смъртоносни заплахи в нашия индустриализиран свят, в същото време се защитаваме от микроби и паразити, които не правят пакости. Има ли това значение?
Все повече учени подозират, че ликвидирането на тези безвредни организми отслабва някои части на имунната система на децата, което позволява тя да израства непроверена (не тествана). Такъв дисбаланс, според тях може да предизвика множество заболявания, включително астма, алергии дори и такива автоимунни заболявания като ревматоиден артрит и най-тежък вид диабет.
Понятието наречено „хигиенна хипотеза” е резултат от невъзможността на учените да обяснят растящото разпространение на астма и алергии в много развити страни. Националният институт за сърце, бял дроб и кръв (The National Heart, Lung, and Blood Institute) в Съединените щати изчислява, че честотата на астма е с 1,75 пъти повече от това, което е било през 1980 г., а за деца под 4-годишна възраст увеличението е 2,60 пъти.
Замърсяването и алергените като мухъл и цветния прашец могат да поемат част от вината, но не цялата. "Ние се нуждаем от обяснение" за тези тенденции, казва Graham A.W. Rook от University College London Medical School, който е един от главните защитници на хигиенната хипотеза. "Хората трябва да бъдат по здравословни, а не по-малко."
През последните години изследователите са открили признаци, които могат да доведат до заболяване, когато имунната система няма практика в борбата с бактериите и вирусите. Тези данни, обаче, не са достатъчни да убедят повечето от учените.
"Това се посреща от някои със скептицизъм и с основание, защото имаме нужда от повече доказателства", казва Ричард Бийзли от Университета в Отаго на Уелингтън (Нова Зеландия), Училище по медицина. "В много отношения е още е рано, но доказателствата започват да се събират."
Наскоро някои епидемиологични и експериментални изследвания са се доближили да поставят хигиенната хипотеза на твърда основа. Някои изследователи вече се опитват да създадат ваксини, които имитират имунната реакция на микроби, които обществото е отхвърлило.
Според хигиенната хипотеза имунната система е като една везна, която много лесно може да бъде подложена на риск. Един клон на имунната система разполага специализирани бели кръвни клетки, наречени лимфоцити Th1, които щурмуват заразените клетки в целия организъм. Противовес на това, друг клон на имунната система се опитва да атакува нарушителите още в началото. Тя произвежда антитела, които блокират опасни микроби от нахлуването в клетките на организма. Последната стратегия е друг вид бели кръвни клетки, наречени лимфоцити Th2, които отговарят за алергични реакции към чужди организми.
При раждане имунната система на бебето изглежда да разчита предимно на Th2 системата. Според хигиенната хипотеза Th1 системата може да укрепне само ако тя се упражнява чрез борба с инфекции или чрез срещи с някои безвредни микроби. Без това стимулиране, обикновени настинки и грип Th2 системата не може да се развие и имунната система има проблем при алергични реакции.
В миналото някои учени са били на мнение, че Th1 системата изисква периодични инфекции, особено в детска възраст, за да се развие правилно, но повечето изследователи оспорват тази идея. Graham A.W. Rook аргументиратова като казва, че основният проблем може да бъде, че децата са станали прекалено чисти. Той подозира, че децата имат нужда от контакт не с болестотворни агенти, а с безвредни микроби в почвата и не третирани микроорганизми във водата, наречени mycobacteria, за да тренират Th1 системата. Ако не, казва той, Th2 системата може да израсне по-силна и да причини силни алергични реакции.
Муко бактериите (червени), намерени в мръсотията и не третираната вода може да помогнат на хората да развият една добре балансирана имунната система. (Hopkin)
Неотдавнашни епидемиологични изследвания загатват, че чистата околна среда може да бъде много добра за развиване на алергии и астма. Швейцарски учени съобщиха, че сенната хрема се среща по-рядко при децата на село, отколкото при градските деца или при деца, които не живеят във ферми.
Преди няколко години учени установиха, че децата в големите семейства, специално по-младите братя и сестри имат по малко алергии, отколкото децата в малките семейства. Изследователите смятат, че излагане на действието на микробите внесени от по-възрастните братя и сестри защитават по-малките деца от алергии.
Тази идея се потвърждава от едно проучване (Lancet), което установява, че децата от малките семейства, които се водят на детска градина преди да навършат една година е по-малко вероятно да развият алергии, отколкото тези, които са постъпили по-късно. Няма такава разлика при децата от по-големите семейства, което предполага, че грижата да внасят микробите с мръсотията идва от големи братя и сестри.
Антибиотици, които осуетяват инфекциозни заболявания могат да се стимулират някои имунни нарушения като унищожават полезни бактерии. През ноември 1998 г. Hopkin и колегата му Sadaf Farooqi в Adenbrookes болница в Кембридж, Англия, съобщават, че децата, които приемат перорални антибиотици на 2 годишна възраст са по-податливи на алергии, отколкото децата, които не приемат антибиотици.
Резултатите, казва Hopkin, може да означават, че лечение с антибиотици унищожава безвредни бактерии в червата и пречи на развитие на нормална имунна система в началото на живота. Едно проучване (Lancet) от изследователи в Швеция засилва тази идея: деца от семейства, които избягват антибиотици и ваксинации имат по-малко алергии в сравнение с други деца.
Въпреки обещаващия напредък, обаче учените признават някои ограничения на хигиенната хипотеза. Graham A.W. Rook казва: "Не разбираме защо понякога реакцията на лимфоцити Th2 е толкова мощна, че причинява силни алергични реакции. Аз мисля, че Th1-Th2 баланс не е цялата история. Това са ужасно сложни явления."
Някои изследвания показват, че без подходящо обучение в началото на живота имунната система може да израсне объркана и да атакува неподходящи цели, включително и усвояването на храната в червата. В Университета на Айова, Joel V. Weinstock, David E. Elliott, and Robert W. Summers проучват възможността доколко дисбаланса на имунната система може да допринесе за повишаването на честотата на възпалителни заболявания на червата, състояние, при което лигавицата на червата хронично се възпалява.
За разлика от Graham A.W. Rook, обаче изследователите от Айова предполагат, че повишаване на реакцията на Th1 лимфоцити твърде много, може да отслаби реакцията на Th2 лимфоцити.
Група на Weinstock предполага, че повишената реакция на Th1, произтича от липсата на паразитни червеи наречени хелминти (helminths). Въпреки репутация на вредни паразити, учените твърдят, че хелминтите са важни членове на чревната среда. Имунната система на човека зависи от хелминтите за подтискане на прекалено агресивна реакция Th1 срещу бактерии, вируси и диетични протеини. Тъй като модерна хигиена до голяма степен елиминира чревните паразити, имунната система понякога започва да атакува лигавицата на червата.
На годишната среща на Американската асоциация на гастроентерозите в Орландо, Флорида, учени са представили резултатите от експерименти, в които предизвикват подобни възпалителни заболявания на червата при мишки. Мишките умишлено заразени с хелминти, обаче са защитени от болестта. Сътрудничество с друга група, екип на Weinstock е започнала да разследва подобно лечение на животни с автоимунни заболявания, при които имунната система атакува части на собственото си тяло.
Екипът започна също лечение на няколко пациенти, страдащи от възпалителни заболявания на червата, като им дават да пият питие с пръски от яйца на безвредни whipworm (Trichuris trichura). От шест пациенти проучени до момента, всички са показали значително подобрение в техните симптоми.
Тези изследвания са само едно добро начало. Изследователите от Айова казват, че точната роля на Th1-Th2 баланс при възпалителни заболявания на червата остава нерешен, също както и привидното противоречие между техните научни изследвания и хигиенната хипотеза, която предполага, че реакцията на Th2 лимфоцити може да надделее над реакцията на Th1 лимфоцити.
Изследователи от Айова са на мнение, че глистов червей (женски червей, helminthic worms дълъг около 60 мм) предпазва имунната система на хората от агресивно атакуване на лигавицата на червата.
Чрез предпазване на хората от мръсна среда, модерната антисептична околна среда може да доведе до медицински еквивалент на приятелски огън: автоимунни заболявания като ревматоиден артрит и диабет тип I.
Други учени смятат, че излагането на инфекциозни агенти допринася за автоимунни заболявания. Група, водена от Ирун R. Коен в Weizmann институт на науките в Реховот, Израел, смята, че разполага с доказателства за противното. Тези изследователи са установили, че плъхове отгледани в среда без микроби са по-склонни да развият артрит и диабет от плъхове отгледани в нормална среда. Според Коен, плъхове в супер чиста околна среда не могат да развият тези имунни клетки, които могат да потискат автоимунните реакции. Ако това е така, смята той, може да е възможно да се разработи ваксина за стимулиране на аспекти на имунната система, необходима за предотвратяване на автоимунни заболявания. "Имунната система се организира чрез опит, точно както мозъка," твърди Коен. Въпреки това, отбелязва той и други фактори, като например токсините в околната среда, най-вероятно могат да предизвикат автоимунни реакции. "Не мисля, че хигиената е единственият проблем. Това е една сложна система. Първото нещо е да задаваме правилните въпроси, но трябва да бъдете търпеливи и за отговорите."
В крайна сметка астмата, алергиите и други имунни разстройства са цената обществото, което трябва да плати за избягване на ужасни инфекциозни заболявания, които са поразявали децата през вековете. Учените, обаче не са съвсем готови да приемат тази теза.
"Ние сме обаче в състояние да направим нещо умно в действителност, можем да приемем най-доброто от миналото и сегашното", казва Бийзли. "Мисля, че това ще бъде едно предизвикателство, защото ние със сигурност не искаме да се върнем в предишните дни."
Ухапване от мухи помага за защита срещу лайшмания (Leishmania, паразит)
Ухапване на ушите на мишка от пясъчни мухи може да помогне на гризачите срещу по късна leishmaniasis (тропична болест пренасяна от пясъчни мухи) инфекция.
Случайното ухапване от кръвосмучещи мухи може да прецизира имунната система и да предотврати някои инфекциозни заболявания.
David L. Sacks and Shaden Kamhawi от Националния институт по алергология и инфекциозни заболявания в Бетезда, Мериленд са направили два пъти експеримент с лабораторни мишки и пясъчни мухи свободни от Leishmania паразити преди въвеждането на пясъчни мухи заразени с Leishmania паразити. Мишките изложени на ухапване от не заразени мухи са показали по голяма съпротива на инфекцията след това, отколкото при мишките, които не са били ухапани от не заразени пясъчни мухи преди инфекцията.
David L. Sacks and Shaden Kamhawi предлагат, че слюнката на мухите стимулира имунната система на мишката и ги въоръжава срещу инфекции, които те срещат по-късно.
"Това е очарователно работа", казва имунолога Джон Р. Давид от Харвардското училище за обществено здраве в Бостън. "Хората, които живеят в райони, където има leishmaniasis очевидно са ухапвани от много от пясъчни мухи, а това предполага, че това по някакъв начин ги защитава. Те все пак могат да се заразят от тази болест, но тя няма да има такива лоши последици, отколкото при тези, които не са били ухапани отначало от не заразени мухи. "
Източници на информация:
Modern Hygiene"s Dirty Tricks
http://www.sciencenews.org/sn_arc99/8_14_99/bob2.htm
