Четейки тазседмичния брой на "Лична драма" (няма кво да ми се правиш на изненадан, мисля че вече изясних някъде защо Лична драма е уникално четиво, прощавай за отклонението), вниманието ми се прикова върху следното гневно излияние от страна на читателка, подписала се с многозначителния псевдоним "Разочарованата":
                                 
                        Сексът няма да ви избяга

          Пише ви една жена на 32 години. От известно време редовно следя обявите за запознанство във вестника и вече не мога да се удържа да не се обърна към адамовците, които стоят зад тях.
          Вижте, не може да искате едно и също - само секс и приятно прекарване. В този живот има и други важни неща освен любимия ви орган, който сте издигнали в култ на мъжествеността. Например глава и сърце, в което казват, че съществува душата на човека. Разбира се, едва ли всички я имат. Вие искате жената да ви се поднесе като на тепсия. Но така не може! А ако се случи, след това ти става гадно и противно. Дори не искаш да виждаш повече този човек, който до вчера ти се е струвало, че толкова силно желаеш.
          Спрете се, уважаеми господа! Спрете се и се огледайте около вас. Стига сте мачкали собствената си душа и сте пръскали гадост в чуждата. Потърпете малко. Сексът никъде няма да ви избяга. Но не бива да унищожавате чувството, което може да доведе до него. Нима сте забравили или може би никога не сте чували? Източникът на живота не е сексът, а любовта! Именно от нея се е родил той. Не е ли време да я преоткрием? Няколко пъти и аз съм пускала обяви, но сега дори не ми се иска да посоча координати за връзка. Кой знае, може и да го направя, когато ми мине разочарованието от мъжката половина на света.

        След това невероятно душевно излияние, изпълнено с искрен гняв и непримиримост към "мъжката половина на света", почувствах за свой дълг да отговоря на скъпата ми госпожица "Разочарованата". 

         Здравей, мила Разочарована,
         С искрен интерес прочетох и препрочетох писмото ти и трябва да ти кажа, че те почувствах много близка. Може би ще бъде силно казано да заявя, че сме сродни души, но позволи ми поне да те уверя, че в мое лице ти откри верен съратник в борбата, която си подела срещу низките първични страсти на силния пол.
         Едва ли ще те изненадам, но от момента на съзряването си и аз, подобно на теб, се натъквам постоянно на тези демонски пороци в иначе възвишената мъжка душа. Уж ме канят на кафе, а искат секс; уж търсели разбиране, а то -пак секс; уж ми предлагат приятелство и подкрепа в живота, а накрая все до един гол секс опират нещата. Секс, секс, секс...писна ми! Как не се намери един, дето да ме покани на кафе, което наистина да се окаже просто кафе, задушевен разговор и евентуално някое и друго късметче. Ама не! Гадните им мъжки страсти винаги надделяват и още преди да е дошла сметката, гледам - пак плеснали на масата "любимия си орган". Образно казано...хм...
         И не е така само с адамовците от любимият ни вестник. И с преподавателите от университета е същото, и с работниците от съседния строеж, и с колегите, и с барманите, и с чатърите...за блогърите пък да не говорим... Направо майката са си е**ли тези мъже (като нищо и последното да не се окаже образно казано...)!
           Говориш му за душевност - то те гледа влажно и се пипа по оная работа. Казваш му, че в света има и такива възвишени неща като чувства, привързаност, споделяне, нужда от споделяне, пък то ти вика "Дай да споделим заедно по една свирка поне". Не знам какво е станало със света, ама много се е опорочил и май по-зле ще става оттук нататък.
          Мила Разочарована, неловко ми е да поправям блестящия ти патос, но ще си позволя само едно уточнение. Леко си се изсилила с откритието "Източникът на живота не е сексът, а любовта". Специално проверих в наръчника-семейна реликва в дома ми "Мъжът и жената интимно" и там пишеше, че тъкмо сексът бил източник на живота, но все си мисля, че и тази апокрифна книга ще да е писана от мъж...
          Колкото до "сърцето, в което казват, че съществува душата на човек" - въпросът е леко спорен. Зависи кои философи си чела, но от написаното ми се струва, че клониш към някой краен материалист или поне си фен на Св Аврелий Августин. Чест и почитания за което. Свят и праведен мъж е бил този Августин, де да беше жив, тъкмо него бих пожелала за спътник в живота. Даже бих го изпраскала, ей така от възхищение и преклонение, един вид промоция, разбираш ли. Ама на, няма вече такива хора и това си е...  Сърцето вече за нищо го нямат, подлите му гадове, издигнали в култ кривият си грозен орган, източник на низост и омерзение. Езичници долни!
           Скъпа Разочарована, не знам дали въобще има някаква надежда за нас, жените, които сме приели за свят дълг да си останем недое**ни, не за друго, а от чиста проба идеализъм, но искрено се надявам да успеем да устоим на този развратен мъжки свят. За да им покажем на мръсните разгонени копелете, че и на една гола мастурбация може да се живее, стига да има искрена и чиста любов между хората. Още веднъж искам да ти благодаря за споделените мисли и блестящия изказ на писмото ти. И...нека силата бъде с нас, сестрице моя!