Оскъдни на мазнини - Полезни ли са за здравето ни? 

Мазнините от животински и растителни източници осигуряват концентриран източник на енергия в диетата и също така предоставят градивните блокове за клетъчните мембрани и различни хормони и хормоноподобни вещества. Мазнините, като част от храната забавят абсорбцията, така че можем да останем по-дълго време без чувство за глад. В допълнение, те действат като носители на важни мастно-разтворими витамини A, D, E и K. Диетичните мазнини са необходими за превръщането на каротина във витамин А, за усвояване на минералите и за множество други процеси. 
Политически (това, което се препоръчва на официално ниво) правилното хранене се основава на предположението, че ние трябва да намалим приема на мазнини, особено наситени мазнини от животински произход. Мазнините от животински произход съдържат холестерол и са представени като злодей на цивилизования начин на хранене. 

Липидната хипотеза
Теорията - липидна хипотеза - на пряка връзка между количеството на наситени мазнини и холестерол в храната и честотата на коронарна болест на сърцето, беше предложена от изследователя Ансел Кейс (Ancel Keys) в края на 1950 г. Многобройни изследвания поставиха под въпрос неговите данни и заключения. Независимо от това, статиите на Kейс получиха много по голяма публичност, от тези, които представят друга гледна точка. 
Най известният застъпник на диета за намаляване на мазнините е Нейтън Притикин (Nathan Pritikin). Всъщност, Притикин препоръчва премахване на захарта, бялото брашно и всички преработени храни от диетата, и препоръчва използването на пресни и сурови храни, пълнозърнести храни и напрегната програма от упражнения, като ограничаването на мазнините в неговия режим на хранене са получили най-много внимание в медиите. Привържениците на тази диета постигат намаление на теглото и спадане на нивата на холестерол в кръвта и кръвното налягане. Успехът на диетата Притикин е най-вероятно, поради редица фактори, които нямат нищо общо с намаляване на мазнините в храната. Отслабването, например, предизвиква намаляване нивото на холестерол в кръвта, но Притикин скоро открива, че диета без мазнини, предизвиква много проблеми, и не на последно място от които е фактът, че хората просто не могат да останат дълго време на тази диета. Тези, които притежават достатъчно воля да останат без мазнини за дълъг период от време развиват различни здравословни проблеми, включително липса на енергия, трудности в концентрацията, депресия, наддаване на тегло и липса на минерали. Притикин можа да се спаси от сърдечни заболявания, но диетата с много малко мазнини (10% от калориите на ден) не го пощади от рак. Той умира в разцвета на живота си, самоубива се, когато осъзнава, че този спартански режим не може да го излекува от левкемия. 
Ние трябва да се храним така, че да се предпазим не само от сърдечни заболявания, но и от ракови заболявания и депресия. 

Днес диетата Диктократс (Dictocrats - диета, която официално се препоръчва от държавните организации) ни съветва да ограничаваме мазнините до 25-30% от приема на калории, което е около 75 гр. или 5 супени лъжици на ден за диета от 2400 калории. Внимателно зачитане на приема на мазнини и ”избягване на животински мазнини” е ключа към съвършено здраве, се казва в тази диета. 

"Доказателства" за Липидната хипотеза 
Тези "експерти" ни уверяват, че липидната хипотеза е подкрепена от неопровержими научни доказателства. Повечето хора ще бъдат изненадани да научат, че има в действителност много малко доказателства в подкрепа на твърдението, че диета с ниско съдържание на холестерол и наситени мазнини действително намалява смъртността от сърдечно съдови заболявания или по какъвто и да е начин да удължава живота. Помислете за следното: 

Преди 1920 коронарна болест на сърцето е рядкост в Америка. През следващите четиридесет години, обаче, честотата на коронарна болест на сърцето нараства драматично, толкова много, така че от средата на петдесетте години сърдечно съдовите болести са водеща причина за смъртност сред американците. Днес сърдечно съдовите болести причиняват най-малко 40% от всички смъртни случаи в САЩ. Ако е така, както ние казахме по горе за сърдечно съдовите заболявания при консумацията на наситени мазнини, би се очаквало да се намери съответно увеличение на животински мазнини в диетата на американците. Всъщност, точно обратното е вярно. От 1910 до 1970 г. делът на традиционните животински мазнини в американската диета е спаднал от 83% до 62%, и потреблението на масло се срива от 18 паунда (~ 9 кг) на човек на година до четири (~ 2 кг). През последните осемдесет години, приемът на холестерол се е увеличил само с 1%. През същия период процентът на хранителните растителни масла под формата на маргарин и растителни рафинирани масла се е увеличил с около 400%, докато консумацията на захар и преработени храни са се увеличили около 60% . 

Изследвания, които оспорват Липидната хипотеза 
Макар да е вярно, че изследователите предизвикват сърдечно съдови заболявания при някои животни, като им дават изключително големи дози от окисидиран или гранясал холестерол - десет пъти повече отколкото в обикновената човешка диета - няколко изследвания на населението категорично противоречи на връзката на холестерола с болести на сърцето. Изследване на 1700 пациенти с втвърдяване на артериите, проведено от известния сърдечен хирург Michael DeBakey намира, че няма връзка между нивото на холестерола в кръвта и честотата на атеросклероза. Проучване в Южна Каролина на възрастни не откри връзка между нивото на холестерола в кръвта с "лошите" хранителни навици, като например употребата на червено месо, животински мазнини, пържени храни, масло, яйца, пълномаслено мляко, бекон, наденица и сирене. Проучване на Медицински съвет за научни изследвания показва, че мъжете, които консумират краве масло имат наполовина по малък риск от развитие на сърдечни заболявания отколкото тези, които консумират маргарин. 

Майчиното мляко осигурява по-висок процент на холестерол, отколкото почти всяка друга храна. Над 50% от неговите калории са под формата на мазнини, като голяма част от тях са наситени мазнини. Холестеролът и наситените мазнини са от съществено значение за растежа на бебетата и децата, особено за развитието на мозъка. И все пак, Американската Сърдечна Асоциация (American Heart Association) препоръчва нисък холестерол, ниска на мазнини диета за деца! Търговските формули са с ниско съдържание на наситени мазнини и соя формулите са лишени от холестерол. Едно скорошно изследване, свързано с диети ниски на мазнини показва проблеми при растежа на децата. 
Ескимосите консумират изобилно животински мазнини от риба и морски животни. При тази тяхна диета те нямат заболявания и са изключително издръжливи. 
Няколко средиземноморски общества имат нисък процент на сърдечно съдови заболявания, макар че консумират мазнини, включително силно наситени мазнини от агнешко месо, колбаси и козе сирене, което съставлява до 70% от дневните калории. Жителите на Крит, например са забележителни с тяхното добро здраве и дълголетие. 
Проучване на дълголетниците в Грузия разкрива, че тези, които ядат най-тлъсто месо живеят най дълго. В Окинава, където средната продължителност на живота за жените е 84 години - повече отколкото в Япония- жителите консумират изобилни количества свинско месо и морски дарове и готвят със свинска мас. При нито едно от тези проучвания не се споменава за ограничение консумацията на наситени мазнини. 

Химически състав на мазнините 
Очевидно нещо не е наред с теориите, които четем в популярната преса и това особено е свързано с рекламиране на продажбите на ниско маслени и ниско холестеролни хранителни продукти. Представата, че наситените мазнини по себе си са причина за сърдечно съдовите заболявания, както и за раковите заболявания е просто погрешна. Но това е вярно, че някои мазнини са лоши за нас. За да се разбере кои от тях, ние трябва да знаем нещо за химическия състав на мазнините. 

Мазнините или липидите са клас органични вещества, които не са разтворими във вода. С прости думи, мастните киселини са вериги от въглеродни атоми с водородни атоми, попълващи свободните връзки. Най-многото мазнини в телата ни и в храната, която консумираме е под формата на триглицериди. Повишеното съдържание на триглицериди в кръвта е положително свързано със склонност към сърдечни заболявания, но тези триглицериди не идват директно от хранителните мазнини, те са произведени в черния дроб от излишните захари,които не са били използвани за енергия. Източникът на тези излишни захари е всяка храна, съдържаща въглехидрати, особено рафинираната захар и бялото брашно. 

Мастните киселини са класифицирани по следния начин: 
Наситени: Наситените мастни киселини са тези, при които всички налични свободни връзки на въглеродните атоми са заети от водородни атоми. Те са много стабилни, защото всички връзки на въглеродния атом са заети или наситени с водород. Това означава, че тези мазнини не гранясват, дори когато се загряват за готвене. Те са формирани, така че, те да образуват твърди или полутвърди мазнини при стайна температура. Нашето тяло произвежда наситени мастни киселини от въглехидрати. Те се съдържат най често в животинските мазнини и тропическите масла. 

Мононенаситени: Мононенаситените мастни киселини имат една двойна връзка под формата на два въглеродни атома, двойно свързани един към друг и следователно липсват два водородни атома. Вашето тяло произвежда мононенаситени мастни киселини от наситени мастни киселини и ги използва по редица начини. Мононенаситените мазнини имат извивка (завой) в позицията на двойната връзка, така че те не се формират в твърдо състояние толкова лесно, колкото наситените мазнини и следователно са склонни да бъдат течни при стайна температура. Подобно на наситените мазнини, те са относително стабилни. Те не гранясват лесно и следователно могат да се използват при готвене. Мононенаситените мастни киселини, които най-често се срещат в храната ни са олеинова киселина, основен компонент на маслиновото масло (зехтин), както и масла от бадеми, орехи, кашу, фъстъци и авокадо. 

Полиненаситените: Полиненаситените мастни киселини имат две или повече двойки на двойните връзки и следователно липсват четири или повече водородни атома. Две полиненаситени мастни киселини открити най-често в нашите храни са двойно ненаситената линолова киселина (linoleic acid) с две двойни връзки, наречени омега-6 и тройно ненаситената линоленова киселина (linolenic acid) с три двойни връзки наречени омега-3. (Броят на омега показва позицията на първата двойна връзка.) Нашето тяло не може да произведе тези мастни киселини и затова те се наричат ​​"незаменими." Ние трябва да приемем тези незаменими мастни киселини от храните, които консумираме. Полиненаситените мастни киселини имат извивки в позицията на двойната връзка и следователно те не се формират в твърдо състояние толкова лесно. Те са в течно състояние, дори когато са в хладилник. Нечифтосаните електрони в двойните връзки прави тези масла силно реактивни. Те лесно гранясват, особено омега-3 линоленова киселина, и трябва да бъдат съхранявани с повишено внимание. Полиненаситените масла никога не трябва да се загряват или да се използват за готвене. 

Всички мазнини и масла, независимо дали са от растителен или животински произход са някаква комбинация от наситени мастни киселини, мононенаситени мастни киселини и полиненаситени линолова киселина и линоленова киселина. Като цяло, животински мазнини като краве масло, свинска мас и говежда лой съдържат около 40-60% наситени мазнини и са твърди при стайна температура. Растителните масла от северните страни съдържат превес на полиненаситени мастни киселини и са течни при стайна температура. Но растителни масла от тропиците са силно наситени. Кокосовото масло, например, е с 92% наситени мазнини. Тези мазнини са течни в тропиците, но твърди като масло в северен климат. Растителните масла са по-наситени в горещия климат, защото увеличаване на наситеността помага за поддържането на плътност в листата. Зехтинът с превес на олеинова киселина е продукт на умерен климат. Той е в течно състояние при високи температури, но се втвърдява, когато е в хладилник. 

Класификация на мастните киселини по дължина 
Изследователите класифицират мастните киселини не само според тяхната степен на насищане, но и по тяхната дължина. 
Късоверижните мастни киселини имат 4 до 6 въглеродни атоми. Тези мазнини са винаги наситени. Четири въглеродна мастна киселина (butyric acid) се съдържа главно в краве масло, и шест въглеродна капринова киселина (capric acid) се съдържа главно в козе масло. Тези мастни киселини имат антимикробни свойства - предпазват ни от вируси, дрожди и патогенни бактерии в червата. Те не се въздействат от жлъчните соли, а пряко се усвояват за бърза енергия. Поради тази причина е малко вероятно да доведат до наддаване на тегло, отколкото зехтина или търговското растително олио. Късоверижните мастни киселини също допринасят за здравето на имунната система. 

Средноверижните мастни киселини са от осем до дванадесет въглеродни атома и се намират предимно в мазнини и тропически масла. Подобно на късоверижните мастни киселини, тези мазнини имат антимикробни свойства, абсорбират се директно за бърза енергия и допринасят за здравето на имунната система. 

Дълговерижните мастни киселини са от 14 до 18 въглеродни атома и могат да бъдат наситени, мононенаситени и полиненаситени. Стеаринова киселина (Stearic acid) е 18-въглеродна, наситена мастна киселина, съдържа се главно в говежда и овнешка лой. Олеинова киселина (Oleic acid) е 18-въглеродна мононенаситена мазнина, която е главен компонент на зехтина. Друга мононенаситена мастна киселина е 16-въглеродна палмитолеинова киселина (palmitoleic acid), която има силни антимикробни свойства. Тя се намира почти изключително в животинските мазнини. Двете незаменими мастни киселини са също с дълга верига, 18-въглеродни по дължина. Друга важна дълговерижна мастна киселина е гама-линоленова киселина (GLA), която разполага с 18 въглеродни и три двойни връзки. Тя се съдържа във вечерната иглика (evening primrose), масло (олио) от пореч (borage) и от касис. Вашето тяло произвежда GLA от омега-6 линоленова киселина и го използва в производството на вещества, наречени простагландини, локализирани тъканни хормони, които регулират много процеси на клетъчно ниво. 
Дълговерижните мастни киселини са от 20 до 24 въглеродни атома. Те са склонни да бъдат силно ненаситени с четири, пет или шест двойни връзки. Някои хора могат да произведат тези мастни киселини от незаменимите мастни киселини (EFA, essential fatty acid), но други, особено тези, чиито предци са яли много риба им липсват ензими за производството им. Тези мастни киселини могат да се доставят от животински храни като меса от органи, яйчни жълтъци, масло и рибено масло. Най-важните дълговерижни мастни киселини са дихомо-гама-линоленова киселина (dihomo-gamma-linolenic acid, DGLA) с 20 въглеводороди и три двойни връзки; арахидонова киселина (arachidonic acid, АА) с 20 въглеводороди и четири двойни връзки; ейкозапентаенова киселина (eicosapentaenoic acid, EPA) с 20 въглени и пет двойни връзки; и докозахексаенова киселина (docosahexaenoic acid, DHA) с 22 въглеводороди и шест двойни връзки. Всички те с изключение на DHA се използват в производството на простагландини, локализирани хормонни тъкани, управляващи много процеси в клетките. В допълнение, AA и DHA играят важна роля във функцията на нервната система. 

Опасностите на полиненаситени мастни киселини 
Съществува доста дезинформация за относителните добродетели на наситените мазнини в сравнение с полиненаситените мазнини, която ни казва, че полиненаситените мазнини са добри за нас, и че наситените мазнини причиняват рак и сърдечни заболявания. Причината обаче е, че основни промени са настъпили в западната диета. В края на века, повечето от мастните киселини в диетата са наситени и мононенаситени, предимно от краве масло, свинска мас, лой, кокосово масло и малки количества зехтин. Днес повечето от мазнините в диетата са полиненаситени растителни масла, извлечени предимно от соя, както и от царевица, слънчоглед и рапица. 

Съвременните диети съдържат до 30% от калориите като полиненаситени мазнини, но научни изследвания показват, че това количество е твърде високо. Най-доброто доказателство показва, че прием на полиненаситени мастни киселини не трябва да бъде повече от 4% от всички калории, в приблизителни пропорции на 1.5% линоленова киселина (linolenic acid) омега-3 и 2.5% омега-6 линолова acid (linoleic acid). EFA (незаменими мастни киселини) консумация в този диапазон се съдържа в диетата на населението в умерените и тропически региони, чийто прием на полиненаситени мазнини, идва от малките количества, намерени в бобовите култури, зърната, ядките, зелените зеленчуци, рибата, маслиновото масло и животинските мазнини, но не от търговски растителни масла (олио). 
Доказано е, че прекомерна консумация на полиненаситени мазнини допринася за множество болестни симптоми, включително ракови и сърдечни заболявания, дисфункция на имунната система, увреждане на черния дроб, репродуктивните органи и белите дробове, нарушения в храносмилането, потискане на способността за учене, забавяне на растежа и теглото. 
Една от причините на полиненаситените мастни киселини да предизвикват толкова много здравословни проблеми е, че те са склонни да се окисляват или гранясват, когато са подложени на топлина, кислород и влага, както при готвене и обработка. Гранясалите масла (олио) се характеризират със свободните радикали, единични атоми или клъстери с един свободен електрон във външната орбита. Тези съединения са изключително химически реактивни. Те са характеризирани като "мародери" в тялото, атакуват клетъчните мембрани и червените кръвни клетки и причиняват увреждане в ДНК/РНК (DNA/RNA) направление, като по този начин се предизвиква мутации в тъкани, кръвоносни съдове и кожата. Вредата от свободните радикали върху кожата причинява бръчки и преждевременно стареене; вредата от свободните радикали на тъканите и органите предизвиква тумори; вредата от свободните радикали в кръвоносните съдове причинява натрупването на плака. Не е ли изумително, че изпитвания и проучвания многократно показват, една висока корелация между ракови и сърдечни заболявания при консумация на полиненаситени мастни киселини? Нови доказателства свърват наличието на свободните радикали с преждевременното стареене, с автоимунни заболявания такива като артрит и болестта на Паркинсон, на Лу Гериг (Lou Gehrig) болест, Алцхаймер и катаракт. 

Твърде много Омега-6 
Проблеми, свързани с излишък на полиненаситени мастни киселини се усложнява от факта, че най-полиненаситени мастни киселини в търговски растителни масла (олио) са под формата на двойно ненаситени омега-6 линолова киселина, с много малко от жизненоважната тройно ненаситена омега-3 линоленова киселина. Последните изследвания разкриват, че твърде много омега-6 в хранителния режим създава дисбаланс, който може да попречи на производството на важни простагладини (prostaglandins). Това може да доведе до повишена склонност да се образуват кръвни съсиреци, възпаление, високо кръвно налягане, дразнене на стомашно-чревния тракт, потисната имунна функция, стерилитет, клетъчна пролиферация, рак и увеличение на теглото. 

Твърде малко Омега-3 
Редица изследователи твърдят, че заедно с пресищането с омега-6 мастни киселини американска диета е бедна на ненаситена омега-3 линоленова киселина. Тази мастна киселина е необходима за окисляване на клетката, за метаболизиране на важни сяра съдържащи аминокиселини, както и за поддържане на подходящ баланс в производството на простагландин. Този недостиг е свързан с астма, сърдечни заболявания и проблеми с ученето (дислекция). Повечето растителни масла съдържат много малко омега-3 линоленова киселина и големи количества омега-6-линоленова киселина. В допълнение, модерните селскостопански и промишлени практики намаляват количеството на омега-3 мастни киселини в наличните на пазара зеленчуци, яйца, риба и месо. Например, органични яйца от кокошки, на които е позволено да се хранят с насекоми и зелени растения могат да съдържат омега-6 и омега-3 мастни киселини в благоприятно съотношение приблизително едно към едно, но търговски супермаркет яйцата може да съдържат деветнадесет пъти повече омега-6, отколкото омега-3! 

Предимства на наситени мазнини 
Твърде много оклеветените наситени мазнини, които американците се опитват да избегнат не са причина за нашите съвременни заболявания. В действителност, те играят много важна роля в химията на тялото: 
- Наситени мастни киселини представляват най-малко 50% от клетъчните мембрани. Те са това, което дава на нашите клетки необходимата плътност и цялост. 
- Те играят жизненоважна роля за здравето на нашите кости. За да бъде калция ефективно включен в скелетната структура най-малко 50% от хранителните мазнини трябва да са наситени. 
- Те понижават Lp (а) субстанция (вещество) в кръвта, която показва склонност към сърдечни заболявания. Те предпазват черния дроб от алкохол и други токсини, като Тиленол (Tylenol). 
- Те укрепват имунната система. 
- Те са необходими за правилното усвояване на основни мастни киселини. 
- Дълговерижните омега-3 мастни киселини по-добре се запазват в тъканите, когато диетата е богата на наситени мазнини. 
- Наситената 18-въглеродна стеаринова киселина (stearic acid) и 16-въглерод палмитинова киселина (palmitic acid) са предпочитаните храни за сърцето, защото мазнините около сърдечния мускул са силно наситени. Сърцето черпи от този резерв на мазнини по време на стрес. 
- Късите и средноверижните наситени мастни киселини са с важни антимикробни свойства. Те ни предпазват от вредните микроорганизми в храносмилателния тракт. 

- Научните доказателства честно оценени не подкрепят твърдението, че "запушване на артериите" от наситени мазнини водят до сърдечни заболявания. Всъщност изследването на мазнините в артериално запушване разкрива, че само около 26% от мазнините са наситени. Останалите са ненаситени, от които повече от половината са полиненаситени.

Холестерол
А какво да кажем за холестерола? Тук обществото е неинформирано. Нашите кръвоносни съдове могат да бъдат повредени по редица начини, чрез раздразнения, причинени от свободни радикали или вируси, или защото те са структурно слаби и когато това се случи, тялото използва лечебно вещество, за да поправи щетите. Това вещество е холестерол. Холестеролът е стерол (комбинация между стероид и алкохол) с високо молекулно тегло, който се произвежда в черния дроб и в повечето човешки клетки. Подобно на наситените мазнини, холестеролът играе жизненоважна роля: 

- Заедно с наситените мазнини, холестеролът в клетъчната мембрана дава на нашите клетки необходимата плътност и стабилност. Когато храната съдържа повече от полиненаситените мастни киселини, тези мастни киселини заместват наситените мастни киселини в клетъчната мембрана, така че клетъчните стени стават отпуснати. Когато това се случи, холестеролът от кръвта се "задвижва" в тъканите, за да им даде структурната цялост. Това може би е причината серумния холестерол да спадне временно, когато ние заместим наситените мазнини с полиненаситени мазнини в диетата. 
- Холестеролът действа като предшественик на жизненоважни кортикостероиди, хормони, които ни помагат да се справим със стреса и предпазва организма от сърдечно-съдови и ракови заболявания, и на половите хормони, като андроген, тестостерон, естроген и прогестерон. 
- Холестеролът е предшественик на витамин Д, много важен мастно-разтворим витамин, необходим за здравословни кости и нервната система, правилния растеж, минералния метаболизъм, мускулния тонус, производството на инсулин, възпроизвеждане и функциониране на имунната система. 
- Жлъчните соли се правят от холестерол. Жлъчката е от жизненоважно значение за храносмилането и усвояването на мазнините в диетата. 
- Последните изследвания показват, че холестеролът действа като антиохсидант. Това е най-вероятното обяснение за факта, че нивата на холестерола се увеличават с възрастта. Като антиоксидант, холестеролът ни предпазва от вредата на свободните радикали, което води до сърдечни и ракови заболявания. 
- Холестеролът е необходим за правилното функциониране на серотониновите рецептори в мозъка. Серотонинът е естествено вещество, което ни въздейства да се "чувстваме добре". Ниските нива на холестерол са свързани с агресивно поведение, депресия и суисидални тенденции (самоубийствени нагласи). 
- Майчиното мляко е особено богато на холестерол и съдържа специален ензим, който помага на бебето да използва това хранително вещество. Бебетата и децата се нуждаят от богати на холестерол храни през годините на растеж, за да се гарантира правилното развитие на мозъка и нервната система. 
- Диетичният холестерол (холестеролът в храната) играе важна роля в поддържането на здравето на чревните стени. Ниско холестеролните вегетариански диети може да доведат до синдром на пропускливи черва и други чревни разстройства. 

Холестеролът не е причина за сърдечно съдови заболявания, а по-скоро силно оръжие като антиоксидант срещу свободните радикали в кръвта, както и вещество за лекуване на артериалните щети (въпреки че самите артериални плаки съдържат много малко холестерол.) Както мазнините, холестеролът може да бъде повреден при излагане на топлина и кислород. Този повреден или окислен холестерол изглежда да насърчава както нараняване на артериалните клетки, така и патологично натрупване на плака в повредената артерия. Повреден холестерол се намира в яйца на прах, мляко на прах (добавен за намаляване на съдържание на мазнини в млякото) и в месо и мазнини, които са загрявани до високи температури при пържене или други високо температурни процеси. 

Високите нива на серумния холестерол често показват, че тялото се нуждае от холестерол, за да се предпази от високите нива на свободни радикали в съдържащите се променени мазнини. Холетеролът е необходим за защита на организма при лошо хранене за предпазване от склонност към сърдечни и ракови заболявания. Обвинението върху холестерола за коронарна болест на сърцето е безпочвено.

Влошена функция на щитовидната жлеза (хипотиреоидизъм) често води до високи нива на холестерол. Когато функцията на щитовидната жлеза е слаба, обикновено се дължи на диета с високо съдържание на захар и с ниско съдържание на използваем йод, мастно-разтворими витамини и други хранителни вещества, тялото насища кръвта с холестерол, като адаптивен и защитен механизъм, осигурявайки изобилие на материали, необходими да се лечение на тъканите и производство на защитни стероиди. Хипотиреоидните пациенти са особено податливи на инфекции, сърдечно-съдови и ракови заболявани.

Д-р Батманжелидж за холестерола: 
Повишеното производство на холестерол е последица от хронична дехидратация. Телесните клетки имат способност да се адаптират към околната среда чрез промяна в мембранната си структура, като променят съдържанието на холестерол в своите мембрани. При нормални условия водата се просмуква в клетките с точно определена скорост. Освен това клетките притежават механизъм за освобождаване на излишната вода. Ако обаче поради засушаване на околната среда се налага да се задържа водата вътре в клетката, това става чрез запечатване на външната й мембрана. За смилане на храната в стомаха и червата е необходима свободна вода. Накратко, намаляване на количеството вода в организма причинява повишена концентрация на кръвта. 

Повишеният холестерол е белег, че телесните клетки са развили защитен механизъм срещу повишеното осмотично налягане в кръвта. Без него сгъстената кръв ще продължи да извлича вода от вътрешността на клетките. Холестеролът е нещо като естествена непропусклива глина, която запълвайки порите на клетъчната мембрана, запазва целостта й и предотвратява свръх загубата на вода. 
При хронична дехидратация чернодробните клетки произвеждат допълнителни количества холестерол, който чрез кръвообръщението достига до всички клетки. За да се предотврати отлагането на холестерол в клетките на лигавицата на артериите и черния дроб, е достатъчно да приемате обилно количество вода половин час преди хранене. Така телесните клетки ще бъдат добре хидратирани преди да влязат в допир с концентрираната в резултат на храносмилането кръв. 

Приемането на вода преди хранене ще обезпечи достатъчно вода за храносмилането и дишането (вода се изпарява по време на дишане), без да се налага изтегляне на вода от вътрешността на клетките на съдовата лигавица. 
Извадки от книгата на д-р Ф. Батманжелидж: ”Ти не си болен, а просто жаден”, стр. 175.
Продължение на статията тук:
http://zdraveto-dar-ot-boga.blogspot.com/2011/12/blog-post.html

Източници: 
The Skinny on Fats - Mary G. Enig, PhD and Sally Fallon http://www.westonaprice.org/know-your-fats/skinny-on-fats
https://www.westonaprice.org/health-topics/know-your-fats/the-skinny-on-fats/

Стихове за насърчение от Библията:
Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте молбите си на Бога с благодарение; и Божият мир, който превъзхожда всеки разум, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Иисус. (Филипяни 4:6-7)

Исус: Аз съм светлината на света; който Ме следва няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота. (Йоан 8:12)

 Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш. Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява. (Рим. 10:9-10)

Уповавай на Господа от все сърце, и не се облягай на своя разум. Във всичките си пътища признавай Него, и Той ще оправя пътеките ти. (Притчи 3:6,7)

Благословение и изцеление!
Пламен Шопов, http://zdraveto-dar-ot-boga.blogspot.com/