Спомени на художника Александър Божинав.

Доживях да ми попадне нещо от калибъра на Записките на Захари Стоянов. А аз ценя тия записки като дар Божий. Много пъти съм се питал, какво щяхме да знаем за Априлското Въстание без Захари? Чак страшно. Най-безценното от паметта ни за страшното и велико време, е висяло на толкова тънка нишка -  живота само на един човек, сред толкова хиляди погинали!

А то сме имали ОЩЕ ТАКИВА СЪКРОВИЩА.!!!

Благословена да е паметта на Татяна Лолова, която за мене е най-голямата на света комедийна актриса. Кой ше назове друга? Няма, даже далечно подобие няма. Сетил ли се е някой да го каже? А тая чутна фигура била и МНОГО ПОВЕЧЕ от актриса, щом се е сетила да предложи преиздаване на забравения шедьовър на художника Ал. Божинов. 

Книгата "Минали дни", богато илюстрована, издадена в София през 2017г., не се наемам да рекламирам със свои думи. Само ще цитирам ДВА КРАТКИ ЕПИЗОДА от времето на Сръбско-българската война от 1885г. А спомените са от 1882 до 1947-ма...

"По улица "Московска", откъм източната страна, денонощно вървяха войски... Всичко това бързаше, почти тичаше да стигне до сръбската граница... На тая улица, тъкмо срещу северната страна на черквата "Св. София", в една прихлупена къщурка беше дюкянчето на беден обущар-кърпач. Той по цял ден стоеше пред разкривената вратичка на работилницата си, посрещаша минаващите войски и викаше, колкото му глас държеше: "Ураа, с венци у Белград! Ураа, крал Милан без уши!" И цялата тая върволица въоръжен народ, откъм "Св. София" та чак до Падуяне, подемаше "Ураа!", без да знае кому отговяряше на поздрава...."

"Пукотът на топовете от боевете при Сливница ясно се чуваше в София и стъклата на прозорците се тресяха и звънтяха, а през нощта по ясното зимно небе безбройни "падащи звезди" се спускаха и кръстосваха... ...Видение дивно и прокобно, невиждано дотогава и неповторено до днес... Нашата прислужница, 18-20 годишна, обясняваше на събралите се: "Това са душите на измрели човеци, погинали в битките, па сега бегат по небето да си намерят свърталище"...

Документ, че в съдбовни дни Господ е посещавал България. И може би пак...