Води ме нуждата.
Нуждата да си говоря с някой.
Този някой, да е част от мен.
Този мен, да ме води в астрала.
Когато този астрал, ме поведе мен и този до мен, без значение на къде.
Важното е да бъдем, да се слеем в едно и във формата на обърнатата осморка от безкрайноста,за да се вплетем... Душа и същности в едно...
Тогава да изпитаме благодат от всичката енергия, която струи от нас и там някъде в края на прехода помежду ни, да се видим в отрженията на себе си, визирайки се в погледа, на ония срещу себе си...
Химерата гоним ли, нас самите прогоним ли, виждаме въздесъщия в мечитите от насъщния, който всъщност е някъде там и никъде в някъде е той (ако мислим и да се замислим - защо е?)...
Какво е вселената, какво е всеобятността, когато личната обятност, не вдяваме, че е същност с характер и примес от необуздаността в същността ни (какво е?)...
Излитам в имагинерна, хиперболична парабола и сливам се във вселенската хубост, когато не вдявам се, да съм същност от себичната си (според вас!) външност...
ТОЧКА...

Вселенската хубост е много сладурско определение, Иво, пожелавам ти цялата Вселенска хубост, ала ще можеш ли да я понесеш ;))
Шегувам се, нека ти се сбъдне мечтата. Когато много силно желаеш нещо, рано или късно го привличаш и сбъдваш....
Поздрави!

Тук добре разбираш, сложното, което съм вплел в мислите си, чак сам се обърквам.
Наистина няма да ми понесе и си личи и с малкото, което почвам да вдявам.
Иначе си права, че ако истински искаме нещо и се стремим към него (обикновено не е на разбираемо ниво, а вътрешното ни аз, което иска), тогава и ще го получим - привлечем ;)

Туй то.Точка.