Постинг
06.07.2015 16:49 -
Сексът и селото: Спешно събрание
Някакъв петел изкукурига сякаш до ухото ми. Що за истерии по никое време, рано ми е да ставам още. Обърнах се на другата страна и наврях глава под одеялото, което странно защо миришеше на мъжка пот и беше мокро на пипане. Мъжка пот ли?!?! Ооооо! В главата ми веднага се върна предния ден до най-малката подробност, особено нощта! Майчице мила! - какви съм ги свършила, и по-точно с кого???
Измъкнах се изпод топлата подмишница и… погледнах и,…. пребледнях и…. присви ме стомаха… Имах нужда от Салона! И от Мара и Штафана! И от клозет!
- Сигурна ли си? – попита ме Салона.
На секундата бе пристигнала у дома, като й се обадих. След нея и Мара. само Штафана още се бавеше.
- Да бе, да му е…
- Шшшттт! – Мара запуши с ръка устата ми.
Откакто бе дошла, само това правеше – запушваше ми устата, щом понечвах с псувня да излея емоциите си.
- Псувните замърсяват аурата! – произнасяше тя дълбокомъдрено и пресичаше протестното ми мучане под ръката й и неразбиращото зяпане на Салона.
- Видя ли те? – попита ме Салона.
Заклатих отрицателно глава – Мара се така ми държеше устата запушена.
- Още по-добре! – въодушеви се Салона. – Забравяш за случая и толкова.
- Точно така, той не ти трябва. – отсъди и Мара и ме освободи от захвата си.
Точно в този момент в стаята влетя Штафана с тава баница в ръце.
- Какво е станало, какво пропуснах? – задъхано извика тя и започна да дъвче енергично баницата. Винаги когато се вълнуваше, Штафана ядеше.
- Спала е с Ракетата. – изтърси Мара.
- Какво?!?!?
От почуда Штафана глътна наведнъж цялото парче баница, а Салона перна Мара зад врата - можеше още малко де се подържат в напрежение читателите. Ми така де.
- Значи Ракетата е Вацо? – все така недоумяваше Штафана.
- Не. Ракетата си е Ракетата, Вацо има друг глас. – казах аз и скрих глава в шепи – Уффффф!....
- Вацо вързал тенекия на Къша – поясняваше Салона на все така тъпоумно гледащата и поглъщаща огромни парчета баница Штафана. – Цял ден го чакала. Вечерта, на път към дома си налетяла на някакъв селянин в тъмното, чак тази сутрин видяла кой е.
- Направили го четири пъти! – добави преливаща от щастие Штафана.
- И как беше? – попита ме Штафана.
- Ами…. – замънках аз и се изчервих и по врата – можехме и още… май…
- Леле! – възкликна Штафана.
- Нали! – подвикна и Мара. – Да не му се надяваш на Ракетата.
- Зарежи го! – изстреля Салона.
- И защо да го прави, мама му ста… - не довърши, ръката на Мара вече запушваше устата на Штафана.
- Заради аурата, не питай – отговорих на зачудения и поглед и се обърнах към Салона – Наистина ли трябва да го зарежа, беше ми хубаво с него?
- Точно! – зареди срещу Салона Штафана, беше се отскубнала от ръката на Мара – Запъртък ли искаш да остане? О, Къши, - обърна се тя към мен – само си представи колко ще е хубаво да си направим сватбите в един ден – ще има по цели две порции на човек – няма ли да е чудесно!
- Говориш глупости! – скастри я Мара. – Ракетата не е от сой!
- Именно! Трябва й Вацо. – отсече Салона.
- Ти пък откога почна да ги разбираш тия работи – озъби се Штафана на Мара – довчера никой не те и поглеждаше, сега експерт стана…
- Момичета, момичета – намесих се аз – Штафи, ще ми е хубаво да направя сватба с теб, но… но те са прави.
Ракетата беше от село, но не бе селянин, с когото да ти се иска да се похвалиш. Шкембето му не вървеше на ръка разстояние пред него, Рядко ходеше с едни и същи дрехи по цял ден, На всичкото отгоре работеше нещо в кметството. А за селянина това бе непрестижна работа. Да, исках да се омъжа, исках селянин, но не какъв да е.
- Ама, ама Вацо ти върза тенекия – не се предаваше лесно Штафана.
- Много добре знаеш кой селянин връзва тенекия на жена – каза Мара – Този, който има силни чувства към нея.
Да, момичетата бяха прави. Селянин като Вацо беше за мен. А що се отнася до Ракетата – той беше моето сладко падение по четири, за което повече нямаше да говорим…
Измъкнах се изпод топлата подмишница и… погледнах и,…. пребледнях и…. присви ме стомаха… Имах нужда от Салона! И от Мара и Штафана! И от клозет!
- Сигурна ли си? – попита ме Салона.
На секундата бе пристигнала у дома, като й се обадих. След нея и Мара. само Штафана още се бавеше.
- Да бе, да му е…
- Шшшттт! – Мара запуши с ръка устата ми.
Откакто бе дошла, само това правеше – запушваше ми устата, щом понечвах с псувня да излея емоциите си.
- Псувните замърсяват аурата! – произнасяше тя дълбокомъдрено и пресичаше протестното ми мучане под ръката й и неразбиращото зяпане на Салона.
- Видя ли те? – попита ме Салона.
Заклатих отрицателно глава – Мара се така ми държеше устата запушена.
- Още по-добре! – въодушеви се Салона. – Забравяш за случая и толкова.
- Точно така, той не ти трябва. – отсъди и Мара и ме освободи от захвата си.
Точно в този момент в стаята влетя Штафана с тава баница в ръце.
- Какво е станало, какво пропуснах? – задъхано извика тя и започна да дъвче енергично баницата. Винаги когато се вълнуваше, Штафана ядеше.
- Спала е с Ракетата. – изтърси Мара.
- Какво?!?!?
От почуда Штафана глътна наведнъж цялото парче баница, а Салона перна Мара зад врата - можеше още малко де се подържат в напрежение читателите. Ми така де.
- Значи Ракетата е Вацо? – все така недоумяваше Штафана.
- Не. Ракетата си е Ракетата, Вацо има друг глас. – казах аз и скрих глава в шепи – Уффффф!....
- Вацо вързал тенекия на Къша – поясняваше Салона на все така тъпоумно гледащата и поглъщаща огромни парчета баница Штафана. – Цял ден го чакала. Вечерта, на път към дома си налетяла на някакъв селянин в тъмното, чак тази сутрин видяла кой е.
- Направили го четири пъти! – добави преливаща от щастие Штафана.
- И как беше? – попита ме Штафана.
- Ами…. – замънках аз и се изчервих и по врата – можехме и още… май…
- Леле! – възкликна Штафана.
- Нали! – подвикна и Мара. – Да не му се надяваш на Ракетата.
- Зарежи го! – изстреля Салона.
- И защо да го прави, мама му ста… - не довърши, ръката на Мара вече запушваше устата на Штафана.
- Заради аурата, не питай – отговорих на зачудения и поглед и се обърнах към Салона – Наистина ли трябва да го зарежа, беше ми хубаво с него?
- Точно! – зареди срещу Салона Штафана, беше се отскубнала от ръката на Мара – Запъртък ли искаш да остане? О, Къши, - обърна се тя към мен – само си представи колко ще е хубаво да си направим сватбите в един ден – ще има по цели две порции на човек – няма ли да е чудесно!
- Говориш глупости! – скастри я Мара. – Ракетата не е от сой!
- Именно! Трябва й Вацо. – отсече Салона.
- Ти пък откога почна да ги разбираш тия работи – озъби се Штафана на Мара – довчера никой не те и поглеждаше, сега експерт стана…
- Момичета, момичета – намесих се аз – Штафи, ще ми е хубаво да направя сватба с теб, но… но те са прави.
Ракетата беше от село, но не бе селянин, с когото да ти се иска да се похвалиш. Шкембето му не вървеше на ръка разстояние пред него, Рядко ходеше с едни и същи дрехи по цял ден, На всичкото отгоре работеше нещо в кметството. А за селянина това бе непрестижна работа. Да, исках да се омъжа, исках селянин, но не какъв да е.
- Ама, ама Вацо ти върза тенекия – не се предаваше лесно Штафана.
- Много добре знаеш кой селянин връзва тенекия на жена – каза Мара – Този, който има силни чувства към нея.
Да, момичетата бяха прави. Селянин като Вацо беше за мен. А що се отнася до Ракетата – той беше моето сладко падение по четири, за което повече нямаше да говорим…
Дали Ракетата ще си остане само "сладко падение по четири"
и за него повече няма да се говори... но като не е селянин,
с когото можеш да се похвалиш... надявам се да има
следващ разказ с отговори на тези възникнали въпроси.
Поздрави, Мартито !
цитирайи за него повече няма да се говори... но като не е селянин,
с когото можеш да се похвалиш... надявам се да има
следващ разказ с отговори на тези възникнали въпроси.
Поздрави, Мартито !
Благодаря, stela50 :)
Въпросите ти са напълно основателни, и у мен има безброй питанки не само за Ракетата, ами и за Вацо :)) Но ще разберем, Къшето ще пише ;)))
Хубава вечер, stela50 :)
цитирайВъпросите ти са напълно основателни, и у мен има безброй питанки не само за Ракетата, ами и за Вацо :)) Но ще разберем, Къшето ще пише ;)))
Хубава вечер, stela50 :)
Вацо си е Вацо, но не смяташ ли, че Ракетата е по-подходящ за градска фръцла като Къша:))))))))?
В един момент ще й омръзне селото и ще реши да се върне в града ... Тогава? Вацо къде ще е, питам аз:)))?
Поздрави, Мартинко!
цитирайВ един момент ще й омръзне селото и ще реши да се върне в града ... Тогава? Вацо къде ще е, питам аз:)))?
Поздрави, Мартинко!
:)) Ох, Катенце, не знам и аз :)) Много я заплете Къшето...
И аз мисля, че Ракетата е за нея, ама на - приятелките като казват не, не е... Селска им работа ;)))))
Ще ги видим докъде ще я докарат :))
Хубава вечер, Кате :)
цитирайИ аз мисля, че Ракетата е за нея, ама на - приятелките като казват не, не е... Селска им работа ;)))))
Ще ги видим докъде ще я докарат :))
Хубава вечер, Кате :)
Търсене
За този блог
Гласове: 37663
Блогрол
1. Неизменно, всеки ден...
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете