Ти си участник в божественото естество - Нийл Андерсън 

Ефесяни 2:1-3 описва нашето естество преди да дойдем при Христос: „Бяхте мъртви чрез вашите престъпления и грехове, в които сте ходили някога според вървежа на тоя свят, по княза на въздушната власт... и по естество сме били чада на гнева". Преди да станем християни самата ни природа бе грешна и резултатът на нашия грях бе смърт (отделяне от Бога). Като такива ние  служехме на себе си и на Сатана.

Но при спасението Бог промени самата ни същност; ние станахме „участници на божественото естество, като сте избягали от произлязлото от страстите разтление на света" (2 Петър 1:4). Вече не си в плътта, ти си в Христос. Преди обръщането ти имаше грешно естество, но сега си участник в Христовото божествено естество. Не си нито вечен, нито божествен, но си завинаги свързан с Христовата божественост. Апостол Павел определя това така: „Някога си бяхте тъмнина, а сега сте светлина в Господа, обхождайте се като чада на светлината (Ефесяни 5:8); Затуй ако е някой в Христос, той е ново създание" (2 Коринтяни 5:17). Пред обвиненията на Сатана, че изобщо не сме се променили, трябва да вярваме и да живеем в хармония с факта, че сме завинаги различни в Христос. 

Новият Завет говори за личността, която си бил преди да приемеш Христос, като старата същност („стария човек"). При спасението твоята стара същност, която бе мотивирана да живее независимо от Бога и следователно се характеризираше с греха, умря (Римляни 6:6), а оживя новата ти същност, мотивирана от новата ти самоличност в Христос, която се характеризира със зависимост от Бога (Гал. 2:20).

Твоята стара същност трябваше да умре, за да бъде прекъсната връзката ти с греха, който доминираше в нея. Да бъдеш нов човек не означава да бъдеш безгрешен (1 Йоан 1:8). Но тъй като старата ти същност е разпъната и погребана с Христос, вече не си принуден да съгрешаваш (1 Йоан 2:1). Ти съгрешаваш, когато избереш да действаш независимо от Бога! 

Благословение!
Пламен Шопов, http://bojieto-slovo.blogspot.com/

Съгласна съм с казаното .С покръстването си , ние приемаме да се отдадем на Бог.Така ние образно казано събличаме старата личност.Приемаме да приведем живота си в съгласие с божията воля и да спазваме божиите принципи в живота си.Вярата става нашия нов начин на живот.Ние възстановяваме нашите взаимоотношения с Бог и така даваме право той да ни ръководи във всички аспекти на нашия живот.Така изпитваме и неговите благословии!Поздрав!